Правозащитните организации обаче казват, че мярката, въведена в края на 2007г., е една от най-строгите антиромски мерки в Европа и на практика представлява изнудване, което разделя семействата, вместо да ги защитава. Финландия не е единствената страна, въвела мерки, които според критиците им дискриминират ромите. Вчера френският в."Монд" съобщи, че Париж масово експулсира роми обратно в Румъния, като им дава по 300 евро за билет, а правителството на Италия беше остро критикувано заради законопроект да взима отпечатъците от ромите, включително и от децата, като част от програмата си за борба с престъпността. От Еврокомисията поискаха страните-членки да предложат по-добри възможности на циганите , които нямат равен шанс да напреднат в обществото.

Между 9-те и 12 -те милиона източноевропейски роми са най-бедния сектор в тези общества и голяма част от тях заминават постоянно в търсене на по-добър живот в западните страни. Там обаче те също се сблъскват с пренебрежение, дискриминация и още по-голяма бедност. Финладският министър по миграцията и европейските въпроси Астрид Торс защити подхода на стрната си, като коментира, че властите трябва да действат, когато има деца в опасност. "Опитваме се да работим в интерес на децата - може да е проблематично в началото, но после хората, които идват тук, ще знаят това правило и ще си правят сметката от по-рано", каза тя.

Аурелия, която отказва да си каже фамилията, продължава да проси, но това, което припечелва е много по-малко, отлколкото с детето. "Просенето все пак е по-добре отколкото да стоя гладна там, откъдето идвам", казва тя, клечейки до празната си платсмасова купичка на тротоара до хелзинската гара. "Някои от приятелите ми напуснаха, понеже чуха, че децата ще им бъдат взети. Аз нямам избор и нямам по-добър начин да се грижа за семейството си вкъщи".

Според данните на правителството във Финладия живеят около 10 хил. цигани, но броят им би могъл да е много по-висок, тъй като е трудно да се проследяват движенията им. Повечето от ромите идват от Румъния и България, които се присъединиха към ЕС през 2007г. Новопристигналите често спят на палатки или в претъпкани комунални жилища и нямат достъп до здравеопазване. По закон те не могат да бъдат депортирани, освен ако не извършат сериозно престъпление, а просенето не е нелегално. Когато просяците, иначе честа гледка в норвежката столица Осло, първоначално се появиха и в Хелзинки, това предизвика смут в медиите, които наблегнаха на нетолерантността към чужденците.

Ромите не са единствената група, която се слбъсква с дискриминация във Финладния - доскоро почти всички чужденци бяха посрещани с враждебност, докато не стана ясно, че икономиката на страната ще пострада, ако не предприеме по-гостоприемен подход. Финладния се нуждае отчаяно да привлече имигранти, тъй като има най-бързо състаряващото се население в Европа и свиваща се работна сила. В същото време нито климатът, нито езикът са особено дружелюбни за чужденците. В момента в страната с местно население от 5.3 млн. има 122 хил. чужденци, предимно от Естония и Русия.

Докато броят на ромите-просяци е относително малък - по-малко от сто по данни на вътрешното министерство - полицията казва, че те стават все по-организирани и по-агресивни. Понякога дори наемат минибуси, за да ходят "на работа" в Хелзинки, ако живетят в покрайнините на града. Присъствието на децата по улиците пък фрустрира метсните хора. Оути Паркинен, която също е майка, казва, че не може да спре да се чувства виновна, когато види бебета да спят на улицата на минусови температури. "Хората казват, че Финландия не е отворена към имигрантите си, когато става въпрос за ромите. Но трябва ли просто да ги оставим и да рискуваме някое от тези деца да умре?", пита тя.

Министър Торс смята, че Румъния трябва да поеме отговорността да интегрира своето номадско мацинство и така да попречи на хилядите роми да заливат други европейски градове. Други северни държави също въведоха крути мерки, особено след увеличението на просяците по улиците след 2007г. Оплаквания от агресивни такива накараха норвежките власти да се замислят за забрана на просенето. Преди пет години Дания успя да накара ромите да пращат децата си на училище, като спира помощите за родителите им, ако не го правят, но това беше определно в последствие за незаконно.