На 5 август 1947 г. започва процесът срещу лидера на обединената опозиция Никола Петков, обвинен от комунистите в шпионаж. Роден през 1893 г. в София, той е син на Димитър Петков, убит в центъра на българската столица през 1907 г., и брат на Петко Д. Петков, застрелян от наемен убиец през 1924 г. В редиците на БЗНС влиза през 1929 г. след завръщането си от Франция, като става редактор на в. "Земя" (1931-1932) и на в. "Земеделско знаме" - орган на БЗНС "Александър Стамболийски" (1932-1933).

След емигрирането на д-р Г. М. Димитров през 1941 г. поема ръководството на БЗНС "Александър Стамболийски". Заради дейността си е интерниран в лагера "Гонда вода" (1941 г.), а по-късно - в Свищов. През 1943 г. участва в създаването на Отечествения фронт. В София се завръща през лятото на 1944 г., а от 9 септември 1944 г. до 26 август 1945 г. е министър без портфейл в първото правителство на ОФ.

От януари 1945 г. е лидер на Обединената опозиция, а борбата му за запазване на парламентарната демокрация е обявена от комунистите за контрареволюционна дейност. На 5 юни 1947 г. депутатският му имунитет е свален и е арестуван още в сградата на Народното събрание. На 5 август започва режисиран съдебен процес срещу него и на 16 август е осъден на смърт чрез обесване по обвинение в шпионаж. На 23 септември 1947 г. смъртната присъда е изпълнена. Реабилитиран е посмъртно на 15 януари 1990 г.