Турция е една от регионалните сили в региона, която е особено разколебана и разтревожена, тъй като сега е една от най-засегнати страни от кризата в Кавказ, коментира в. "Елефтеротипия".

По времето на президента Едуард Шеварднадзе Анкара подписа споразумение за отбранително сътрудничество с Тбилиси, а с помощта на САЩ и ЕС създаде политически, икономически, културни и военни отношения с Азербайджан, Тюркменистан, Киргистан и Казахстан.

В резултат на тази политика и в рамките на усилията на Запада енергийно да обкръжи Русия, най-значимите петроло и газопроводи на тези бивши мюсюлмански социалистически страни в Кавказ и Централна Азия минаха през Грузия, за да стигнат до Турция, превръщайки ги в енергийни разпределителни центрове в каспийския регион.

В същото време всички пътни и железопътни артерии, по които се превозват турски стоки за милиарди долари за тези страни, също минават през Грузия.

Всичко това превърна Турция в преференциален проводник на западните интереси в региона. Сега тази роля на Турция изглежда е изложена на риск, тъй като Москва ясно даде да се разбере кой е господарят на Кавказ и кой на всяка цена ще остане такъв занапред в този район.

В Турция обаче цари истерия. Анализаторите препоръчват хладнокръвие. В крайна сметка самият факт, че руснаците не разрушиха тръбопровода Баку-Тбилиси-Джейхан, а само летищата, военните обекти и пътните артерии, все пак е някакъв знак.

Истината е, че военните и дипломатически наблюдатели в Турция отдавна са очаквали всичко това, тъй като са знаели, че Грузия е несигурен фактор, за да разчитат на нея при прокарване на дългосрочните интереси на собствената им страна. По тази причина в Анкара и Ереван бяха предприети действия за сближаване на двете страни.

Армения, наистина, ако желае, може да замести напълно Грузия в услугите, които досега Турция изпълняваше по отношение на Запада. Тръбопроводите могат наново да бъдат препрограмирани през Армения, там да бъдат изградени нови пътни и железопътни връзки, тъй като Западът:

- първо, не ще може да контролира Грузия до желаната степен след неотдавнашната руска реакция

- и второ, ще продължи да се опитва енергийно да заобиколи Русия.

Въпреки разногласията, които исторически разделят двете страни, Турция и Армения при взаимно недоверие и предпазливост търсят допирни точки помежду си.

В тази все по-усложняваща се политическа обстановка по оста Кавказ-Близкия Изток е замесен и Иран с неговите инициативи, като по този начин се създава един невиждан "Ибсенов триъгълник" в аналите на международната дипломация.

Вече е ясно, че силите от района желаят да получат разумната роля на катализатор в тази опасна битка на суперсилите, която личи по всичко, че ще продължи дълго.

Турция повече от всички други страни от векове се бори за присъствие в региона, защото винаги е считала, че културно е свързана с него.

Кавказ и Централна Азия са били от памтивека политическа цел на така наречания сантиментален пантюркизъм на идеолозите-утописти и място на назованите от Анкара "турски малцинства по света".

Но след "подрязването" на Грузия от Русия, изборът и перспективите на Турция в района са ограничени. Нужни са много прецизни и решителни дипломатически пируети между Москва, Кавказ и Америка.