НАТО трябва да бъде по-добре подготвен да защити трите прибалтийски републики – Литва, Латвия и Естония, от евентуално руско нападение, призова в интервю за в. "Файненшъл таймс" Кърт Волкър, американски посланик в алианса.

Становището на дипломата отразява последиците от военните действия на Москва, която оправда нахлуването в Грузия с наличието на голямо малцинство с руско гражданство. Затова страховете на Латвия и Естония, на чиято територия живеят много етнически руснаци с руски паспорти, са обясними.

Волкър заяви, че НАТО е твърдо решен да да защити балтийските страни от нападение, защото за разлика от Грузия, те могат да разчитат на чл. 5 от Вашингтонския договор, чрез който е учреден Алиансът. Текстът гласи, че "въоръжено нападение срещу един или повече [членове] ще бъде считано за нападение срещу всички", припомня информационният портал EU observer.

"Ние трябва да се уверим, че ангажиментът по чл. 5 е осъществим не само като политически въпрос, но също и като военен", допълва посланикът. "Те [балтийските държави] се чувстват обезпокоени, виждайки Русия да използва военна сила, за да нахлуе в суверенна, малка съседска страна. Ние трябва да изпратим сигнали, за да ги подкрепим".

Кърт Волкър е дипломат от кариерата и бивш съветник на кандидат-президента на Републиканската партия в САЩ Джон Маккейн, припомня "Файненшъл таймс".

Междуременно Кремъл остана доволен от разногласията в ЕС, но осъди обиколката на американския президент Дик Чейни в кавказките републики като я нарече "част от преднамерена политика на конфронтация", допълва изданието.