Историческа визита на турския президент в Ереван
Най-интересната среща от този сезон в "Лигата на дипломацията" изглежда ще бъде предстоящият мач Турция-Армения на 6 септември. И тук, както навсякъде в спорта, важи олимпийският принцип - важно е участието, а не победата, отбелязва БТА. Турският президент Абдуллах Гюл вече потвърди, че ще "участва". Предстои обаче да видим дали "играта" ще мине в дух на феърплей или двамата президенти ще си разменят удари под кръста.
В продължение на месеци преди предстоящата футболна среща между отборите на Турция и Армения политическите анализатори се опитваха да прогнозират какъв ще бъде отговорът, който турският държавен глава ще даде на получената от арменския му колега Серж Саркисян покана да присъства в Ереван на футболната среща и какви ще са последствията от решението му.
С какво един мач между Турция и Армения от квалификациите за световното първенство по футбол през 2010 г. предизвика такъв международен интерес? На първо място, защото Турция и Армения направиха огромна крачка напред в дипломацията дори само заради отправянето на поканата от арменската страна и положителния отговор от турска. На второ, защото този мач ще направи сериозен пробив, като събере двамата президенти един до друг в ложата за официални гости на стадиона, та дори и те да викат за различни отбори.
Анкара и Ереван не поддържат дипломатически отношения помежду си и през 1993 г. затвориха общата си граница за преминаване на стоки и хора (въздушните връзки не са прекъснати), въпреки че Турция бе една от първите държави, признали независимостта на Армения от Съветския съюз - по-малко от три месеца след провъзгласяването й на 21 септември 1991 г. Само две години по-късно обаче възникна спор, който и до днес е в основата на неразрешимите вече 15 години разногласия между Турция и Армения - спорът за Нагорни Карабах. В началото на 90-те години на миналия век Армения, не без помощта на Русия, успя да завземе от Азебайджан този населен предимно с арменци, но също с азери, кюрди, руснаци и др. по-малки групи, анклав с площ от 4400 кв.км.
В допълнение към това, дълбоките различия в отношението към избиването на арменци по времето на Османската империя в периода 1915-1917 година и засилената в последните години арменска дипломатическа офанзива на международната сцена те да бъдат признати за геноцид хвърлят тъмна сянка върху перспективите за уреждане на проблема между Армения и Турция. Според Ереван през този период в Османската империя са били избити 1,5 милиона арменци. Анкара настоява, че жертвите са между 250 и 500 хил. и категорично отхвърля тезата за геноцид, твърдейки, че става дума за репресии в условия на гражданска война в една империя на упадък.
Турция неведнъж е отправяла покана към арменската страна историци от двете страни да търсят съвместно в архивите доказателства за събитията през 1915-1917 г., но Армения винаги е отказвала с мотив, че преди това Анкара трябва да се съгласи да отвори границата - жизнено важно условие за развитието на арменската икономика.
В наглед мрачните изгледи за подобряване на отношенията между двата съседа все пак се появяват лъчи на надежда. Смяната на президентската власт в Армения от една страна и заявката за затопляне на отношенията и разрешаване на проблемите със съседите на турското правителство от друга, създават благоприятна среда за напредък. През юли наяве излязоха тайни срещи между представители на Турция и Армения в Берн, а по-късно Анкара стана архитект на проекта Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ, който ще включва и Армения.
Едно изключително мрачно събитие в началото на 2007 г. също по особен начин допринесе за изграждането на дух на съпричастност и доверие между двата народа. Става въпрос за убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк от краен националист в Турция на 19 януари 2007 г. Убийството беше осъдено остро от турската общественост, а десетки хиляди турски граждани присъстваха на погребението на журналиста и скандираха "Всички сме арменци".
Случайният жребий, при който двете страни попаднаха в една група в квалификациите за Мондиал 2010, може би създава нова възможност за уреждане на дългогодишния проблем. При всички случаи срещата Гюл-Саркисян ще е историческа - първата на такова ниво от 17 години насам. В съобщението на президентството, с което турският държавен глава прие да присъства на мача, изрично беше посочено, че извън спортния смисъл на събитието, мачът предлага и "важни възможности" за двете държави. "Смятаме, че посещението, което ще бъде осъществено по повод този мач, може да допринесе за създаването на нов климат на приятелство в региона," пишеше още в текста.
В продължение на месеци преди предстоящата футболна среща между отборите на Турция и Армения политическите анализатори се опитваха да прогнозират какъв ще бъде отговорът, който турският държавен глава ще даде на получената от арменския му колега Серж Саркисян покана да присъства в Ереван на футболната среща и какви ще са последствията от решението му.
С какво един мач между Турция и Армения от квалификациите за световното първенство по футбол през 2010 г. предизвика такъв международен интерес? На първо място, защото Турция и Армения направиха огромна крачка напред в дипломацията дори само заради отправянето на поканата от арменската страна и положителния отговор от турска. На второ, защото този мач ще направи сериозен пробив, като събере двамата президенти един до друг в ложата за официални гости на стадиона, та дори и те да викат за различни отбори.
Анкара и Ереван не поддържат дипломатически отношения помежду си и през 1993 г. затвориха общата си граница за преминаване на стоки и хора (въздушните връзки не са прекъснати), въпреки че Турция бе една от първите държави, признали независимостта на Армения от Съветския съюз - по-малко от три месеца след провъзгласяването й на 21 септември 1991 г. Само две години по-късно обаче възникна спор, който и до днес е в основата на неразрешимите вече 15 години разногласия между Турция и Армения - спорът за Нагорни Карабах. В началото на 90-те години на миналия век Армения, не без помощта на Русия, успя да завземе от Азебайджан този населен предимно с арменци, но също с азери, кюрди, руснаци и др. по-малки групи, анклав с площ от 4400 кв.км.
В допълнение към това, дълбоките различия в отношението към избиването на арменци по времето на Османската империя в периода 1915-1917 година и засилената в последните години арменска дипломатическа офанзива на международната сцена те да бъдат признати за геноцид хвърлят тъмна сянка върху перспективите за уреждане на проблема между Армения и Турция. Според Ереван през този период в Османската империя са били избити 1,5 милиона арменци. Анкара настоява, че жертвите са между 250 и 500 хил. и категорично отхвърля тезата за геноцид, твърдейки, че става дума за репресии в условия на гражданска война в една империя на упадък.
Турция неведнъж е отправяла покана към арменската страна историци от двете страни да търсят съвместно в архивите доказателства за събитията през 1915-1917 г., но Армения винаги е отказвала с мотив, че преди това Анкара трябва да се съгласи да отвори границата - жизнено важно условие за развитието на арменската икономика.
В наглед мрачните изгледи за подобряване на отношенията между двата съседа все пак се появяват лъчи на надежда. Смяната на президентската власт в Армения от една страна и заявката за затопляне на отношенията и разрешаване на проблемите със съседите на турското правителство от друга, създават благоприятна среда за напредък. През юли наяве излязоха тайни срещи между представители на Турция и Армения в Берн, а по-късно Анкара стана архитект на проекта Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ, който ще включва и Армения.
Едно изключително мрачно събитие в началото на 2007 г. също по особен начин допринесе за изграждането на дух на съпричастност и доверие между двата народа. Става въпрос за убийството на турския журналист от арменски произход Хрант Динк от краен националист в Турция на 19 януари 2007 г. Убийството беше осъдено остро от турската общественост, а десетки хиляди турски граждани присъстваха на погребението на журналиста и скандираха "Всички сме арменци".
Случайният жребий, при който двете страни попаднаха в една група в квалификациите за Мондиал 2010, може би създава нова възможност за уреждане на дългогодишния проблем. При всички случаи срещата Гюл-Саркисян ще е историческа - първата на такова ниво от 17 години насам. В съобщението на президентството, с което турският държавен глава прие да присъства на мача, изрично беше посочено, че извън спортния смисъл на събитието, мачът предлага и "важни възможности" за двете държави. "Смятаме, че посещението, което ще бъде осъществено по повод този мач, може да допринесе за създаването на нов климат на приятелство в региона," пишеше още в текста.