В Европейския център за ядрени изследвания (ЦЕРН) вчера бяха извършени първите реалните тестове с Големия адронен ускорител (ГАУ), чиято цел е да пресъздадат условията във Вселената части от секундата след Големия взрив, предаде агенция Ройтерс. Дългият 27 километра ускорител на елементарни частици се намира на 100 метра под земята край Женевското езеро и е най-сложният научен уред в човешката история. За изграждането му са похарчени над 9 млрд. американски долара, а строежът е продължил над 15 години.

Първите протонни лъчи с дебелина по-малка от човешкия косъм бяха пуснати в ускорителя в 9.30 сутринта местно време (10.30 българско) със скорост близка до тази на светлината. "Имаме лъч", обяви триумфално лидерът на проекта Лин Евънс, а колегите му избухнаха в ръкопляскания. Експериментът беше наблюдаван на живо по интернет в сайта на проекта, а успехът предизвика бурните аплодисменти на участващите в него няколкостотин физици и инженери.

При следващия експеримент лъчът ще бъде пуснат в противоположната посока, а при успех ще се стигне и до сблъскване на двата лъча. Крайната цел е да се наблюдава реакцията на частиците при сблъскването им. От ЦЕРН се надяват експериментът да доведе до потвърждение за съществуването на частицата Хигс-бозон, наричана още частицата на Бог, за която се предполага, че дава масата на вселената. Когато ускорителят набере почти пълна мощност, в тръбата му ще се извършват по 600 млн. сблъсъка в секунда.

Преди старта на експеримента в световната мрежа гъмжеше от теории какво ще се случи, след като ускорителят заработи. Най-популярната вещаеше създаването на черна дупка, която ще погълне първо Женева, после Швейцария и Франция, после Европа и Земята, а накрая може би и Слънчевата система. Според друга ще се стигне до появата на антиматерия, а реакцията й с материята ще предизвика най-малко сериозен взрив. По-оптимистична прогноза предполагаше разкъсване на тъканта на времето и създаване на възможност за пътуване в миналото и бъдещето. Повечето учени, работещи с ускорителя, обаче отхвърляха подобни страхове като "напълно неоснователни" и плод само и единствено на стремежа на медиите към сензации.

Интервю с проф. Леандър Литов, шеф на българския екип в ЦЕРН, четете в утрешния брой