На 16 септември 1620 г. от английското пристанище Плимут отплава корабът "Мейфлауър", на борда на който пътуват т.нар. бащи на пилигримите - нежелани в Англия пуритани, отделили се от англиканската църква в края на XVI и началото на XVII век. Целта на пътуването е парче земя в Северна Вирджиния край река Хъдсън, дадено им за ползване от Лондонската компания.

Пътуването на кораба с общо 102-ма пасажери продължава до ноември, когато той се озовава край Кейп Код в днешен Масачузетс и на 21 акостира до днешния Провинстаун. Разбирайки, че пътуването до Вирджиния ще им отнеме още няколко дни, те решават да слязат на брега и да създадат там своя колония. Заселването на пилигримите символично бележи началото на английската колонизация на Северна Америка. През предходните десетилетия англичаните създават предни постове по атлантическото крайбрежие на днешните САЩ, но постоянните жители там се броят на пръсти. Преди да слязат на брега, пътуващите с кораба подписват т.нар.

Харта от "Мейфлауър", която е първият документ за устройството и управлението на новооснованата колония Плимут. Целта на документа е да се запази единството на колонията и да не бъде допуснато малцината англикани, пътували с кораба, да се отделят в отделно поселение, както и да обоснове правото им на заселване. Хартата е подписана от 41 пътници. Колонистите изкарват тежка зима и мнозина от тях умират, но колонията оцелява. "Мейфлауър" поема обратно към Англия през април 1621 г.