Исландският премиер Хейр Хаардре открито повдигна въпроса страната да изпадне в "национален фалит" заради рухналата за дни финансова система. Звучи зловещо и атрактивно, но какво по-точно означава "национален фалит" и каква е разликата от банкрута на една компания?

Принципът е, че фалит е състоянието, в което съдът обявява юридическо лице за неспособно да се разплати с кредиторите си. Но изразът "национален фалит" не е стандартен икономически термин и няма единно определение какво може да означава.

В същността си това е положение, в което една държава не може да върне взетите кредити или да вземе чуждестранна валута, за да се разплати за вноса. В икономическия жаргон най-близкият термин е "криза на баланса на плащанията". Този баланс измерва всички разплащания, които се свързват с потоци навън и навътре към страната.

Какво би могла да направи една държава в подобно състояние? Когато повечето банки не ти дават валута за внос, отиваш на друго място. В случая това обикновено за международни финансови институции като Международния валутен фонд или приятелски настроени страни, където властите са готови да поемат по-голям риск в името на интерес, отиващ отвъд финансовата печалба от отпуснатия кредит.

Ако и тези врати се захлопнат, в рамките на броени седмици закъсалата държава няма да е в състояние да внася стоки и услуги. Малко са страните в света, които могат да се справят в такава криза с вътрешни ресурси, а в случая с Исландия това е практически невъзможно, понеже тя е силно зависима от вноса.

Практиката на МВФ е да отпуска кредити за страните - членки на организацията, като лост за промени във фискалната и икономическата им политика. Критиците на организацията смятат, че тя е твърде тромава в отпускането на кредити, а когато го прави, поставя условия, граничещи с вманиачаване на тема свободен пазар.

Ако закъсалата държава не приема подобен подход, може да отиде при приятелски режими. Исландците играят в момента и на двата фронта. В Рейкявик от няколко дни е екип на МВФ, а във вторник започват преговори с Русия за отпускане на 4 млрд. евро изгоден кредит за стабилизиране на исландската валута.

За разлика от обикновените кредитори при корпоративните фалити, където кредиторите вземат вместо неплатения дълг дялове или активи на длъжника, МВФ не прави така. Няма и как - не може да вземеш цяла една държава и дълговете й. За сметка на това МВФ разполага със специфични инструменти за работа с финансови активи, от които страната има болезнена нужда, както и с политики за борба с предизвиканата от "националния фалит" широка бедност и икономически шокове, простиращи се извън контрола на националното правителство.

МВФ действа винаги по покана на изпадналата в трудности държава и отпуска парите едва след като се е договорил по мерките за тяхното използване с цел преодоляване на проблема. В случая с Исландия е любопитно, че властите в Рейкявик са знаели за задаващата се катастрофа, но не са потърсили помощ от МВФ и дори в момента говорят, че може и да не им се наложи да посегнат към специалния спасителен фонд на МВФ.

Въпросът обаче не е само в парите - може да ги заемеш от Москва, Близкия изток или някой от глобалните мултимилиардери. Сделка с МВФ има потенциала да върне част от изпарилото се за броени дни доверие към Исландия. При това не става дума да се избира между МВФ и Русия например, защото дори и Москва да отпусне 4 млрд. евро, те не са достатъчни да се оправи проблемът.

Крахът на северния тигър се дължи на дълговете, в които изпаднаха водещите й банки. По данни на "Томпсън Ройтерс" национализираните през миналата седмица най-голяма банка "Кауптиг" заедно със следващите я Ландсбанки и "Глитнир" имат заедно задължения за 62 милиарда долара. Това е над 6 пъти БВП на страната. Едва през следващите дни ще се разбере приблизително точният размер на дълговата криза, но се предполага, че заетите средства са поне два пъти повече - от порядъка на 120-160 млрд. долара.

Правителството в Рейкявик може да стори твърде малко в такъв момент - в четвъртък то национализира по-голяма част от банковата система и спря търговията на борсата. Станахме свидетели и на най-краткия в историята опит за въвеждане на фиксиран валутен курс - кроната бе вързана към еврото, но въпреки това никой не я искаше - часове след това тя изгуби 95% от стойността си, Исландия няма средства да я крепи и се отказа от упражнението след по-малко от 48 часа.

Под правителствен контрол исландските банки ще бъдат драстично орязани в дейността си и вероятно ще им бъде позволено само да работят в Исландия. Освен това не е ясно колко от тях изобщо ще оцелеят или ще бъдат слети в една-две по-големи институции. Цели поделения на големите доскоро имена ще бъдат разпродадени или просто ликвидирани и стотици хора ще си изгубят работата, а в дълбокия атлантически север нова не се намира лесно.

При такава безпрецедентна катастрофа няма начин сегашното поколение политици и финансисти се дискредитира и едва ли правителството ще оцелее до следващите парламентарни избори, които по план трябва да са през 2011 г.

Местните хора са бесни най-вече на това, че е било позволено кризата да излезе извън контрол, че е оставило банките да се разраснат неразумно с дейности в чужбина и че са били предприети малко действия за защита на кроната. Но преди да предприемат нещо, исландците трябва да се съвземат от шока и да се огледат как и кой би могъл да им помогне.

Да се разчита на местния елит е все по-спорно, понеже страната е толкова малка, че на практика хората се познават лично и във властта се въртят няколко родови клана. Дори сегашното правителство е широка коалиция между дясноцентристката Партия на независимостта на премиера Хаардре и левоцентристките социалдемократи.

На този фон изглежда логично Исландия да се огледа наоколо и Европейският съюз като че ли изглежда най-близката възможност за сближаване. Евроскептичната държава ще трябва да преглътне отказа от бонуса на това хем да е в НАТО, хем да има свободна търговия с ЕС, хем да не носи бремето на еврорегулациите. В един момент Рейкявик може да стане и поредният член на еврозоната.

Проблемът е, че дори и да приемат подобен сценарий, времето за реализирането му е доста, а гордите с независимостта си исландци се нуждаят от решение сега.