Голодоморът през 1932-1933 година в Украйна завинаги ще остане в паметта на украинците като една от най-страшните страници от нашето минало. Тази страница се възприема от обществото преди всичко на емоционално ниво. Но в същото време Голодоморът – това е историческо явление, което се е състояло в конкретно време, на конкретно място и е последица от действията на конкретни лица.

За да се разбере по-ясно какъв е бил Голодоморът, следва да акцентираме на следните факти:

Когато изследователите говорят за Голодомора през 1932-1933 г., то те са единодушни относно хода на събитията: мащабният глад е започнал в края на лятото на 1932 година, достигнал е своя пик до началото на пролетта на 1933 година и е приключил в началото на лятото на 1933 година. Именно за тази по-малко от една календарна година в Украйна са загинали милиони хора.

Сега е очевидно, че Голодоморът през 1932-1933 година в Украйна е резултат от планирани системни мерки и е действал едновременно като инструмент за унищожаване на социалната база за народна съпротива на съветската власт в Украйна, всесъюзна индустриализация, като предупреждение на Украинското съветско правителство срещу намеренията да провежда сравнително самостоятелна политика.

Броят на преките и непреките жертви на Голодомора е много трудно днес да бъдат установени точно. И до днес историците спорят по сложния въпрос - колко точно са умрелите: 5, 7, 9 или 10 милиона през 1932-1933година? Но така или иначе става дума за милиони невинни жертви. За сравнение: съвременното население на Дания е 5,2 млн. души, на Австрия – 8 млн.; на България – 8 млн.; на Белгия – 10 млн.; на Унгария – 10,3 млн. По време на Голодомора е изчезнала една цяла европейска страна.

По данни на учените, най-много са пострадали от глада тогавашните Харковска и Киевска области (сегашните Полтавска, Сумска, Харковска, Черкаска, Киевска, Житомирска). На тях се падат 52,8% от умрелите. Смъртността на населението тук е превишавала средното ниво 8-9 и повече пъти. В днешните Винницка, Одеска, Днипропетровска области нивото на смъртността е било 5-6 пъти по-високо, в Донбас – 3-4 пъти. Фактически гладът е обхванал цялата Централна, Южна, Северна и Източна част на съвременна Украйна.  

По време на анализа на тези събития рано или късно възниква въпросът за причините и виновниците за  трагедията. Безусловно, главна причина за Голодомора е станала политиката на тоталитарния сталински режим – безотговорните експерименти с цел построяването на щастието "в една отделно взета страна", които предвиждали, в частност, сливане на всички нации и народности на СССР  в единен "съветски народ" с унифицирано съзнание и извършване на бърз "индустриален скок" чрез "мобилизация" на вътрешните ресурси.

На практика това означавало физическо изтребване на всички класови и национални "врагове" на сталинския режим, тоест на хора, които са имали свое мнение относно развитието на  "светлото бъдеще". Главен аргумент за осъществяването на тази политика нерядко е ставал терорът, в частност, терорът чрез глад. А Украйна е главен полигон за "решаването на националния въпрос" и провеждането на индустриализацията.

За укрепването на своята власт тоталитарният режим е унищожавал всички, които са могли по някакъв начин  да нарушат монопола на тоталитарната държава върху правото да решава как трябва да живее държавата. Украинската нация, която е втора по численост в СССР, е имала огромно културно-историческо наследство, собствени прочути традиции за създаване на държавата, опит от националноосвободителната борба, и затова е била сериозна заплаха за това имперско образувание, за неговите геополитически намерения. С оглед на това сталинският режим прибягнал към открита война срещу украинците.

Някои и досега се опитват да представят Голодомора през 1932-1933 г. като "стечение на обективни и субективни обстоятелства": сушата и "прегъванията на места". Но фактите свидетелстват за съвсем друго. Преди всичко, сушите много рядко довеждат до глад в такива мащаби. В допълнение на това, сушата не може да доведе до пълно унищожение на реколтата, заради сушата от селските стопанства не може изцяло да изчезне добитъкът и птиците, всичко, с което може да се изхранваш. Всичко това е изчезнало благодарение на "усилията" на активистите, които са отнемали на хората всичко, което са имали.  

За това, че реколта в Украйна е имало, убеждава фактът, че  съветското правителство масово е продавало зърно и други селскостопански продукти зад граница. Например, има свидетелства, че през 1932-1933 г. в Полша с украинско цвекло са хранели свинете, защото е имало много цвекло и е било много евтино.

Фактите убеждават, че "случайно", заради "прегъванията на места" няма да изнесеш зад граница стотици хиляди тона продоволствени стоки. Онези, които  твърдят нещо подобно очевидно грешат срещу истината, защото за извозването на продоволствие в такива обеми е нужно политическо решение.

Освен това, според свидетелствата на очевидци, в отделни региони на Украйна тогава, когато от глад всеки ден са умирали хиляди души, почти на пълна мощност са работили спиртни заводи, които са преработвали скъпоценното зърно за водка. Така сталинският режим е добивал допълнителни ресурси за провеждане на индустриализацията.

За това, че действията на болшевиците са били съзнателни, свидетелства още един характерен факт. През есента на 1932 – зимата на 1933 година, когато вече всички са разбрали, че в Украйна има истински глад, тоталитарната власт не само не прекратила принудителното отнемане на храната или приела поне помощта на други страни, а обратно, хвърлила всичките си сили за това да изолира гладуващите райони. Армията, отрядите на НКВД обкръжили украинските градове (защото селяните се опитвали да се спасят там от гладна смърт) и железопътните гари. На жителите от селата им забранявали да пътуват до други региони на СССР. Затова е допринесло въвеждането на паспортната система, която фактически за втори път закрепостила украинските селяни. Чрез специални наредби е била забранена продажбата на железопътни билети за тях. Подобни действия е трудно да бъдат обяснени с някакво си стечение на обстоятелствата.

Следователно, анализът на фактите доказва, че тоталитарният сталински режим е действал съзнателно и според ясен план. Зърното се е изземало, продавали са го на други страни за валута, която е била предназначена за закупуване на машини и друго оборудване за промишлените предприятия. Всички недоволни били унищожавани: разкулачвали ги, изселвали ги, просто ги убивали по присъдата на "тройките" без съд и следствие. На мястото на унищожените чрез глад или репресии украински селяни докарвали нови, от Русия, Беларус.

Всичко това довежда до страшни последици в национален мащаб. Милиони украинци умирали. Онези, които оставали живи, са губили физическото и психическото си здраве. В душите им завинаги проникнал страхът от глад. Преселниците са променяли етническата структура на населението в Украйна. Всичко това съществено дава отражение върху жизнения потенциал на нацията.

Украинците са длъжни да намерят у себе си мъжество да признаят и да убедят другите, че нацията им е станала жертва на страшно престъпление, което никога не трябва да се повтаря.

Социално-демографските и морално-психологическите последици от глада през 1932-1933 година са актуални и до днес. Тогава за дълги десетилетия е подкопана материалната база на украинското село, разрушена е неговата производствена и стопанска инфраструктура, физически са били унищожени предприемачески и инициативни елементи, заплашени са били цели поколения украинци, при това, не само селяни, сломена е волята на целия украински народ за съпротива на тоталитарната система, за национално възраждане.

Голодоморът през 1932–1933 година като явление на геноцид на един народ попада под определението за геноцид, дадено в Конвенцията на ООН от 9 декември 1948 година "За предотвратяване на престъплението геноцид и наказание за него". Така, член 2 от тази конвенция определя геноцида "като каквото и да е деяние, което се извършва с намерение да бъде унищожена напълно или частично някаква национална, етническа, расова или религиозна група, а именно: убийство на членове на групата;

причиняване на сериозни телесни повреди или умствено разтройство на членовете на групата;  

умишлено създаване за някаква група на такива житейски условия, които допускат нейното пълно или частично физическо унищожение;  

мерки, целящи недопускане раждането на деца вътре в групата;  

насилствено предаване на деца от една група в друга".

Голодоморът е бил причинен от умишлените действия на тоталитарния  съветски режим. Същността на престъпните действия на властта се е състояла в:

·        масово "разкулачване" на селяните;  

·        насилствено въвеждане на колективизацията на селските стопанства;  

·        налагане в районите на Украйна, в отделни селски дворове на  прекомерно високи планове за зърнопредаване.

лишаване на селяните от правото им да имат паспорт за гражданин на СССР;

забрана за селяните да излизат от местата им на живеене (забрана за продажба на железопътни билети);  

заповеди за арести на селяните, които са излезли самоволно от селата;  

обкръжение от въоръжените отряди на наказателните органи на СССР на цели територии;  

забрана на кореспонденцията и разпространението на информация за  фактическото положение.

4. Въвеждане на особен режим на живеене, в частност на режима на "черните дъски", който се е състоял в:

изнасяне от цели територии на всички стоки и средства за живеене,  които са били в складовете и магазините;  

насилствена реквизиция от селяните на всички продоволствени запаси и дори на дрехи;

забрана за всякаква търговия и изнасяне на всякакви средства за съществуване;

забрана за всякакво кредитиране и насилствено връщане на всички кредити.

5. Опит да бъдат прикрити причините и мащабните трагедии в частност, лица, отговорни за разкриването в хода на преброяването от 1939 година на факти за дискриминация на украинското население и високата  му смъртност, са разстреляни.

В заключение няколко изречения и за българските жертви на Голодомора. Знае се, че на територията на Украйна има две големи български диаспори – Бесарабия (днес Одеска област) и Таврия (днес Запорожка област). Българите в Бесарабия се заселват в края на XVIII век и първите три десетилетия на XIX век, бягайки от жестокото турско робство. А българите в Таврия се преселват през 1860-62 г. от бесарабските български села. По време на двата Голодомора от 1921-23 г. и 1932-33 г. българите в Таврия дават общо около 30 000 жертви. До началото на Втората световна война българите в Бесарабия са в границите на Румъния. През зимата на 1946-47 г. сталинската власт организира Голодомор и в Бесарабия (Молдова и Одеска област на Украйна), при който умират над 70 000 етнически българи. Общо в трита сталински Голодомора умират около 100 000 бесарабски и таврийски българи, което е една трета от техния брой. Трагедията на украинския народ е и българска трагедия.

Към днешния ден, парламентите на Австралия, Аржентина, Грузия, Естония, Еквадор, Канада, Колумбия, Латвия, Литва, Мексика, Парагвай, Перу, Полша, Словакия, САЩ, Унгария и Чехия са признали Голодомора през 1932-1933 година за акт на геноцид на украинския народ. Осъждащи документите за признаването на Голодомора са приели и международни организации като ЮНЕСКО, ОССЕ, Европейския парламент.

Взимайки предвид големи загуби на българско етническо малцинство в Украйна по време на Голодомора 1932-33 гг., 38 български обществени организации са подписали Обръщение към висше ръководството на България с молба да бъде приета Декларация за признаване на Голодомора в Украйна като акт на геноцида.

Посолството на Украйна от своя страна също се обърна към Народното Събрание на Република България, за да бъде Голодомор в Украйна признат като акт на геноцида. Надяваме се, че нашата молба ще бъде чута от българското ръководство.