Влиятелният испански всекидневник "Ел Паис" предизвика миналата седмица истински скандал в страната, след като публикува секретни документи, свързани с т.нар. полети на ЦРУ, извършвани над или от испанска територия. Става дума за прехвърляне на талибани и заподозрени терористи към лагера в Гуантанамо след американското нахлуване в Афганистан през 2001 г.

В Испания се знаеше за тези, както ги наричаха, полети на позора, но нито правителството на Хосе Мария Аснар, нито последвалото на Хосе Луис Родригес Сапатеро потвърдиха съществуването им. През периода 2002 - 2005 г. 11 самолета със затворници за Гуантанамо са кацали в американските военни бази в Морон де ла Фронтера (Севиля), Pота (Кадис) и Торехон де Ардос (Мадрид), а други 13 само са прелетели над испанска територия. Публикациите в "Ел Паис" получиха сериозен политически отзвук, а могат да имат и юридически последици, тъй като Националният съд продължава да разследва полетите.

Секретният документ 3329/02, разбунил духовете, представлява доклад на директора за Северна Америка в испанското външно министерство Мигел Агире де Карсер до тогавашния министър на външните работи Жозеп Пике за проведена среща със служител на американското посолство в Мадрид. Американският дипломат настоявал много спешно испанското правителство да даде съгласие самолети на ЦРУ да кацат в Испания. Спешността се обяснява с факта, че първият самолет с талибани бил вече излетял от Кандахар. Според други документи испанското правителство веднага дало съгласието си, но предложило самолетите да кацат на "по-дискретни военни бази".

Управляващи и опозиция веднага се нападнаха взаимно, като Народната партия вини Сапатеро, че повечето самолети са кацали по негово време - 9 от общо 11. МВнР пък започна трескаво да търси секретните документи, които обаче не бяха намерени. Според служители те били изчезнали преди ноември 2005 г. Сапатеро пък заяви, че не е бил информиран за тези документи и не знаел за полетите на американските самолети до Гуантанамо. В публичното пространство пък се появи тезата, че социалистическото правителство стои зад скандала, за да отклони вниманието от рекордното нарастване на безработицата през ноември с нови 171 243 души до близо 3 милиона. Как ще продължи скандалът засега е трудно да се предвиди.