Старогръцкият език наред с други свободно избираеми предмети получаваше все по-малко място в предвижданата реформа на първата гимназиална година, където ударението трябваше да пада върху "фундаменти" като френски и математика и часове за индивидуална подготовка. Примерът на гръцките им връстници обаче като че вдъхнови френските младежи и те подеха толкова спонтанни и радикални протести срещу плана на министъра на образованието, че изненадващо бързо и за самите тях още преди да се стигне до масови улични действия, спечелиха победа.

Мощната, решителна и бърза мобилизация изненада и силно обезпокои дори и Елисейския дворец. Манифестациите на солидарност с Гърция още не подсказваха, че Париж би се превърнал в малка Атина, но вълненията в предградията през есента на 2005 г. и сред студентите през пролетта на 2006 г. още са пресни в паметта на тогавашния вътрешен министър Никола Саркози, горд, че те не бяха опорочени от насилие или полицейски грешки с трагичен край. Страхът от "гръцкия синдром" обаче е реален, като се имат предвид бойките традиции на френската младеж още от времената на Гаврош и никое френско правителство, нито дясно нито ляво, не е излизало наглава с младежта.

Предвижданата гимназиална реформа бе само един от поводите за изливане на все по-накипяващото недоволство на младежта от нивото на образованието. Тя дойде на фона на опасенията от "преоценено училище" и масови съкращения на постове в образованието: 11 200 в бюджета за 2008 г. и 13 500 в този за 2009 г. под претекста, че френски гимназист струвал с 20% над "средния" за ЕС. В по-широк аспект поради финансовата, икономическа и все по-социална криза младите се опасяват за бъдещето, а родителите им от бързо обедняващата средна класа са все по-изнервени и не могат да си позволят дори "лукса" да губят топящата се покупателна способност в стачки. "Егоизмът на обществото ни затваря перспективите пред младите", констатира Даниел Кон-Бендит, водач на листата на Зелените за Европейските избори. Неспособна да канализира и оглави протеста, класическата левица пък отслабва в полза на множащи се по-радикални крайнолеви форми.

И ето че след гръмките, често арогантни фрази, повтаряни от министъра на образованието до тази неделя, че нямало да отстъпи и че младежите не знаели срещу какво протестират, той зави на 180° и реформата бе отложена sine die, "погребана" според категоричното заглавие на най-тиражния дясно ориентиран всекидневник "Паризиен". Изтъкваните официални причини са че гимназиалната реформа се отлага, че формата й ще се започне от нула, с търсене на по-голям консенсус, но обратът бе колкото зрелищен, толкова и неочакван. "Саркози даде на заден ход" коментира "Либерасион", за първи път така явно и безапелационно, и то "пред шепа пъпчиви младежи, сложили напряко два чина в игра на Че Гевара", иронизира хуморист. Досега поне на пръв поглед "реформите" в различни сфери бяха опитвани и поне афиширани като успехи. Но по неофициални споделени моменти от събеседници на президента сега Саркози е с реални опасения (или според опонентите му - надежди) за "гореща френска пролет". И той предпочете да се предаде без бой в потенциално взривоопасната обстановка, като паралелно опита да навакса в две досиета с къде по-безобидни полемики: отваряне магазините в неделя и махане рекламата от обществената телевизия след 20 ч., оценявани като отвличане на общественото внимание.

Спечелили битка, но засега не и войната, гимназистите обаче остават мобилизирани, фокусирани и не отмениха предвидения за днес (четвъртък) национален протест, а имат намерение да са бдителни и след коледната ваканция. Веднъж излязъл от лампата, духът на младежта много трудно се връща обратно.