На 18 декември 1916 г. приключва битката при Вердюн, считана за една от най-мащабните в човешката история. В резултат на сраженията, започнали през февруари, в участък с радиус около 10 км са убити близо 1 млн. души, а други 500 хиляди са ранени. Битката е част от позиционната война на Западния фронт по време на Първата световна война, избухнала след убийството на австро-унгарския престолонаследник Франц Фердинанд в Сараево през 1914 г. До позиционна война се стига, след като Германия не успява да приложи плана "Шлайфен" за бърз пробив на френските линии, завземане на Париж и изваждане на Франция от конфликта. Германското командване замисля офанзивата при Вердюн като опит да разкъса френско-британските отбранителни линии и да осъществи така желания пробив на Западния фронт, който да даде на Берлин крайната победа. Германската атака започва с масивен артилерийски обстрел на френските позиции около Вердюн, а при настъплението си германската пехота за пръв път използва огнехвъргачки. Макар и да завземат част от френските фортификации Форт Домон и Форт Во, Вердюн не пада. За да облекчат натиска над града, през юли французи и британци организират контраофанзива при Сома. Битките около Вердюн продължават до зимата, когато двете страни се връщат на първоначалните си позиции. На бойното поле загиват 543 000 французи и 434 000 германци. Без да е загуба за Германия, битката се оказва стратегически успех за Франция.