Великобритания отбеляза в неделя 20-ата годишнина от най-голямата авиотрагедия в своята история. На 21 декември 1988 г. самолет на "Пан Ам", летящ от Лондон за Ню Йорк, беше взривен над шотландското градче Локърби. Машината се разхвърча на 10 000 парчета, които се пръснаха на площ 260 кв. км. Загинаха всички 259 души на борда и още 11 души - две семейства, на земята. За организиране на атентата бяха уличени либийските спецслужби, но Триполи призна участието си чак през 2003 г. и предаде на съдебните власти двама от агентите, поставили фаталните експлозиви. Единият беше оправдан и освободен, другият беше осъден и излежава присъдата си в шотландски затвор. В името на сдобряването си с международната общност Либия се съгласи да изплати компенсации на семействата на жертвите.

Локърби в неделя отбеляза годишнината без помпозни церемонии, както желае местна общност и роднините на загиналите. Паметта на жертвите беше почетена и на мемориала "Локърби" в националното гробище "Арлингтън" във Вашингтон. Споменът е жив, но трагедията трябва да се припомни без зрелищност, смятат организаторите на събитието. Именно затова серията събития в неделя в шотландското градче мина под знака на дискретността. На няколко места в Локърби беше организирано поставяне на венци и цветя, а вечерта паметта на жертвите беше почетена с църковна служба в две местни църкви малко след 19 ч. GMT (21 ч. местно време), когато избухва самолетът на "Пан Ам".

За мнозина, преживели трагедията от загубата на близки и роднини, споменът остана жив, посочва Би Би Си. "Седяхме по Коледа в домовете си без коледни елхи и украшения, махнахме ги веднага след катастрофата", казва Максуел Кър, очевидец на случилото се. Джордж Стобс, полицай по онова време, си спомня събитията кристално ясно. "Отначало никой не знаеше какво се случва. Разбрахме, че е паднал самолет, но мислехме, че е военен", казва той. "После видяхме пламтящи отломки навсякъде, а когато открихме носа на самолета, осъзнахме мащаба на трагедията". "Едва ли някога ще забравим случилото се, допълва Кър. Трагедията беше твърде голяма."

Локърби днес носи раните си лесно, пише в. "Сънди хералд". За трагедията напомнят дискретни мемориални плочи и потреперването в гласа на местния свещеник, докато разказва за случилото се преди 20 години. Историята не е скрита, но трябва да знаете, къде да я откриете.