На 22 декември 1894 г. във Франция започва аферата "Драйфус", която разтърсва френското общество. В центъра й са обвиненията в държавна измяна срещу младия артилерийски офицер от еврейски произход Алфред Драйфус. Според тях той предавал държавни тайни на германското посолство в Париж. Процесът е кратък и Драйфус е признат за виновен и осъден на дълъг период зад решетките. Всъщност той е невинен, обвиненията са базирани върху фалшифицирани документи, а скандалът се разраства поради факта, че високопоставени офицери се опитват да прикрият грешките и фалшификациите по време на процеса.

Обществото разбира за мащабите на аферата благодарение на писателя Емил Зола, който през януари 1898 г. публикува във в. "Орор" открито писмо със заглавие J'accuse (Аз обвинявам!) и така я разгласява. Така в края на XIX в. френското общество се оказва разделено на два лагера - за и против Драйфус, за и против антисемитизма. Всъщност скандалът е възможен, тъй като във Франция антисемитизмът не се толерира. Благодарение на акцията на Зола и последвалото надигане в защита на невинния Драйфус през 1899 г. той е оправдан, върнат на редовна военна служба и дори награден с Ордена на почетния легион.

Аферата довежда и до приемането през 1905 г. на закон за отделянето на църквата и държавата, тъй като сред най-яростните противници на Драйфус са ползващите се с държавна защита и привилегии църковни ордени, като например йезуитския. Аферата оказва сериозно въздействие и върху изпратения да я отразява австрийски журналист от еврейски произход Теодор Херцел, който, радикализиран от проявленията си, впоследствие става баща на модерния ционизъм.