Каквито й планове да сме си правили, ден преди новата година се оказахме в нов дом, нов град, нова държава дори. Нещо функционираше в новия ни подслон, нещо не, но така или иначе бяхме оставени с изключително простичък избор за новогодишен "купон" в Сараево - сърфиране по телевизионните канали.

В нашия случай това не беше упражнение с ограничения, защото обхващаше една изключително любопитна гама - като се започне от 3 хърватски телевизии (държавните първи и втори канали плюс тяхната "Нова"), мине се през 5-6 босненски (между които има такива екзотики като федералната, друга с чудното име "Хаят" и пр.), няколко сръбски, черногорската и се увенчае с 20-ината български, които си осигуряваме чрез предплатен пакет. Изобилието от всякакви други международни, кабелни и сателитни не го броим, тогава влизаме в 3-цифрените категории.

Новогодишната нощ и коктейл от 30-ина регионални телевизии се оказаха съставките, необходими за съвсем простичкото откритие: Балканите отдавна са се слели. Те наистина са се срещнали, и то далеч преди да се прегърнат в Европейския съюз, както вещаят - или мечтаят политици и дипломати.

Границите са изчезнали, разликите са невидими. Малко преди полунощ на екраните застъпи един чалга (поп- или турбофолк - или както в различните държави наричат въпросния жанр) мутант, който се окопа здраво на позициите и стоя там до зори.

В някои от телевизиите имаше руса коса и умопомрачително мини, в други беше брюнетка с тесни панталони и огромно деколте, в трети се беше размножило в компанията на още няколко певачки.

Почти навсякъде се кършеше и пееше звучни (къде повече, къде по-малко) ориенталски ритми, за които вероятно всяка държава има претенцията, че са измежду оригиналното й музикално наследство.

Според надписите на едно място се казваше Аида (или Емина?), на друго Лепа (или Драгана?), на трето Анелия (или Преслава?), но така или иначе си ставаше дума все за едно и също нещо с впечатляващи форми и презентация. Тук-таме по някои от телевизиите мутантът беше изблъскан от фолк оркестри с "по-изворно" звучене, които рано или късно успяха да стигнат до корените си - т.е. Ориента.

Изключително смело беше творческото решение на телевизията на босненската Република Сръбска, които бяха организирали рецитал на циганската група "Църни пантери", иначе известни белградски бохеми, и то без да ги затрудняват с някакви украси и новогодишни компликации.

Най-забавен беше опитът на хърватската национална телевизия хем да има нещо като почтена поп програма с естрадно звучене, хем да задържи толкова навикналата на щедра черпня с плът публика. А как се решава една такава дилема? Много просто. Вземаш безстрашна водеща и я обличаш в рокля тип опаковка за подарък, която започва два сантиметра над тази част от гърдите, от която обикновено се интересуват бебета, и завършва един сантиметър под бельото (ако се предположи, че има такова).

След което половината вечер публиката задържа дъха си в очакване къде първо ще изпадне нещо - горе или долу. И ако това не е достатъчно, за да удържиш на турбофолк конкуренцията, следва преобличане в черно воалено одеяние, след което детайлите на черното й дантелено бельо дават изключително богата храна за размисъл.

Разбира се, Балканите и бивша Югославия в частност могат да се похвалят пред света с изключително оригинална музика и талантливи музиканти, някои от които са легенди и до днес. Поколения са отраснали с виниловите плочи, а после с грозните презаписани касети на "Бйело дугме" и "Сребърна крила".

И макар че също толкова хора, колкото обожават Горан Брегович, твърдят, че той е гениален компилатор (някои употребяват дори и квалификации като плагиатор), в новогодишната нощ дори и той остана извън тв екраните, т.е. на централния площад в Белград.

За такива гении като Влатко Стефановски и неговата поразяваща китарата ръка и великолепния бард Джордже Балашевич да не говорим. Дори циганското чудо Есма Реджепова не беше успяла да надвие гърдестата и многоглава чалга ламя…

Тази част от музикалния гений на Балканите видимо не може да насмогне на турбофолк ширпотребата, поради което деликатно остава скрита в концертните зали.

Така или иначе, въпреки претенциозните сцени, лъскавите осветления, вълнуващите мизансцени и животозастрашаващите костюмни решения най-покъртително със своята простота и откровеност се оказа решението на черногорците. Хората си бяха пуснали на живо програмата и веселбата от някаква голяма кръчма, очевидно най-известната и желаната в държавата. Така явно всеки можеше да се почувства, че е заедно с богатите, можещите, ставащите, напиващите се.

Нещо като всенароден купон в едно - да кажем по-вехтичко и мърляво "Син сити". Какво по-ясно и гениално от това?