Путин и Тимошенко обявиха край на Втората газова война

След десетчасови преговори Русия и Украйна, изглежда, успяха да изковат съгласие за приключване на газовата война. Премиерите на двете страни Владимир Путин и Юлия Тимошенко се споразумяха в малките часове на нощта срещу неделя до понеделник да бъдат изчистени и последните технически подробности и газът да тръгне към Европа.
Засега ЕС реагира сдържано на новината, до снощи нямаше официална реакция и от украинския президент Виктор Юшченко. (Киев твърди, че позицията му напълно съвпада с тази на Тимошенко, но той вече наложи веднъж вето на подобна сделка от миналия октомври.) Фактът, че лично Путин се зае с проблема, се разчита от световните агенции като сигнал, че краят на Втората газова война наближава. До този момент преговорите се водеха между "Газпром", украинския "Нафтогаз" и европейски посредници.
Развръзката дойде след провелата се в събота следобед ялова "среща на върха", ръководена от президента Дмитрий Медведев, с присъствието на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс и украинските представители. В десет часа вечерта московско време Путин и Тимошенко влязоха да преговарят отново и в два през нощта обявиха, че са постигнали споразумение.
То трябва да бъде въплътено в документи от "Газпром" и "Нафтогаз" до края на уикенда, а двамата премиери обещаха да наглеждат процеса. В понеделник трябва да станат известни повече подробности.
Рамковата договорка, постигната при закрити врати, е от 2010 г. Украйна да плаща газа по пазарните цени, а тази година все пак ще получи отстъпка от 20%. Транзитът ще се плаща по цени от 2008 г. и ще се работи за премахване на всякакви посредници. Няма нищо обаче за бъдещето на европейските наблюдатели.
Анализатори бързо посочиха пред Ройтерс, че има твърде много мъгла в споразумението - "европейски цени" в момента означава между 250 и 300 долара за 1000 куб.м, руснаците докрай настояваха Киев да плаща по 450-470 долара, а украинците не отстъпваха от 201 долара. Най-вероятно става дума за нещо около 250 долара, никой не иска през април-май пак да избухне спор, защото Украйна не може да плаща твърде скъп газ", коментира Джонатан Стърн от Оксфорд.
Сходно ще и положението с транзитните такси, които плаща Русия. В преговорите отново беше повдигнат и въпросът за даването на кредит от около 1 млрд. евро от страна на европейски банки на Украйна, с която тя да гарантира разплащането на задълженията си. Путин увери, че Русия ще помогне за взимането на заема и така ще се гарантира, че Украйна не присвоява газ.
Европа приветства вчерашното решение, но твърде предпазливо заради горчивия си опит с провалилите се вече няколко споразумения. "Договорът все още не е подписан и доставките все още не са възстановени", отбелязаха от чешкото председателство на съюза. "Често по време на конфликта изгряваха измамни зори и тестът в случая ще бъде дали газът наистина ще потече към европейските потребители. За Европа очакването продължава", добавиха от Брюксел.
Консорциум за техническия газ
Ден преди Путин и Тимошенко да постигнат споразумението, три европейски енергийни компании - френската GDF Suez SA, германската E.ON Ruhrgas AG и италианската Eni SpA, излязоха с предложение до "Газпром", което да позволи незабавния старт на преноса. То последва срещата им с Путин по време на визитата му в Берлин в петък и по същество означава да се формира международен консорциум, който до купи технически газ, необходим за функционирането на украинската газопреносна мрежа. Готовност да участват изразиха и австрийската OMV и германската Wingas GmbH, поделение на BASF. Компаниите все пак изтъкнаха, че има още доста детайли за доработване и че става дума за временно решение, докато Киев и Москва постигнат трайно уреждане на спора помежду си. На този етап не е ясно дали изобщо консорциумът ще бъде създаден и дали ще има някаква роля при новите обстоятелства след срещата Путин - Тимошенко. От "Газпром" съобщиха, че ще продават техническия газ за рестарта на транзита по пазарни цени.
Медведев: Трябва ни нова енергийна рамка
Руският президент Дмитрий Медведев недвусмислено обяви след приключилата без резултат среща с негово участие в събота в Москва, че Русия не възнамерява да се присъединява към европейската енергийна харта, изискваща по-прозрачен енергиен сектор от страната. "Съществуващите международни документи не ни удовлетворяват. Към тях спада и енергийната харта", отсече Медведев, цитиран от РИА "Новости". По думите му "трябва да се помисли върху създаването на по-добра правова основа за решаване на въпросите на енергийната сигурност". Руският президент допълни, че трябва да бъдат изработени нови международни рамки, които да я регулират, а самият той възнамерява да повдигне въпроса на срещата на Г-20 през април в Лондон, както и на срещите на Г-8 през годината. Медведев изтъкна, че Русия трябва да получи гаранции за целия обем на газа, пускан по украинските тръби, а не само за техническия, около който се съсредоточават дискусиите.