Въпреки всичко България остава и до днес може би най-приятелската и "проруска" държава сред съседките на Русия. Това заявява руският писател Анатолий Корольов в коментар по случай Годината на България в Русия. Материалът е публикуван от РИА Новости и цитиран от БТА.

Впечатленията си от българската столица авторът обобщава, като нарича днешна София "химн на руската победа над турците и освобождението на българите от 500-годишното османско иго". На фона на паметниците, свързани с освободителната руско-турска война, в България "спокойно стоят и монументите от съветската епоха", например пловдивският паметник, "с обич кръстен от народа "Альоша", отбелязва той. Неотдавнашната история в Талин, където паметникът на войните освободители бе преместен в гробищата, в България на практика е невъзможна, твърди руският писател.

Половината от хората по българските улици охотно разговаряли на руски с един пътешественик от Москва, руски знаят и всички продавачи, дори най-младите, продължава авторът. Броят на желаещите да научат руски в България стремително е нараснал на 200 000 души, пише Корольов, според когото руският език "стабилно е заел второ място в списъка с приоритети на българската младеж".

След идването на "новите времена, потресли България" еуфорията вече е свършила, констатира Корольов. Приказно красивият Несебър се е превърнал в гигантски битпазар, а "великият български оперен певец Бойко Цветанов" живее в чужбина и с горчивина споделя, че "неговият глас, уви, не е по джоба на родината". Според анкетите 47 на сто от българите смятат, че преходният период е далеч по-голяма катастрофа за страната от османското владичество, втората световна война или комунистическата власт. Сред българите витае чувството за историческо фиаско, тревожи се руският писател.

На този фон руско-българските връзки закономерно бяха отслабнали. Българският културен елит първи се съвзе от шока, отбелязва авторът, като изрежда наши литератори и меценати, поклонници на руската култура. Български класици и творци от ново време са впечатлили "мощно" руската публика, "дори са повлияли до известна степен нашето развитие", констатира той. Същевременно произведения на съвременни руски писатели публикува например "най-влиятелното литературно списание в страната" - "Факел", посочва Корольов.

Според него обаче "ярките примери" за културния обмен между България и Русия обаче са "обидно малко". Нека да вярваме, че връзките между двете братски страни занапред ще укрепват, призовава той. Признаците на оживление в наши дни се множат, оптимистично заключава Анатолий Корольов.

Известен в родината си като "баща на руския постмодернизъм", той е автор на над 10 книги, много есета и радиопиеси. Световна слава му донася романът "Главата на Гогол", за който получава италианската награда "Пене" веднага след Умберто Еко, отбелязват от информационната агенция. Корольов представи творчеството си в България през 2006 г.