По традиция френските президенти не обичат да бъдат забравяни. И поради тази причина те полагат сериозни усилия не само да оставят своето име в историята, но и да оставят отпечатък върху самото сърце на Париж. Жорж Помпиду подкрепи идеята за създаването на световноизвестния център на изкуството, който носи неговото име. Франсоа Митеран застана зад идеята за изграждането на четирите ъгловати сгради край Сена, които приютиха Националната библиотека, и е сърцето и душата за построяването на стъклена пирамида в Лувъра. Вторият мандат на Жак Ширак пък бе белязан от завършването на "любимото му дете" - музеят "Бранли", дело на легендарния архитект Жан Нувел.

Така че, когато Никола Саркози обяви своята идея за обновяване на Париж, никой не се изненада - той просто нямаше как да изневери на традицията. Но в типичния си стил сегашният френски президент не се задоволи просто с изграждането на нова сграда. Той обяви план за цялостно обновяване на Париж - най-амбициозният и мащабният след урбанистичното преустройство на барон Осман от средата на ХІХ в., който изгражда големите лъчеобразни булеварди и "Шан-з-Елизе", определящи днешния облик на френската столица.

През юни Саркози покани 10 от най-известните световнопризнати архитекти и им постави задачата. "Не искам виртуален град - искам проекти. Имате абсолютната свобода да мечтаете и средствата, за да я осъществите", разказват след срещата някои от участниците пред френската преса.

Вчера те представиха на президента своите първоначални идеи за създаването на "Големия Париж". И макар да са изключително разнообразни, всички те имат две общи неща. Едното е желанието Париж да бъде превърнат в най-зеления мегаполис на света. А другото - сърцето, центърът на града, където живеят малко над 2 млн. души, да бъде свързано в един цял и неразривен организъм с предградията, които са населени с 8 млн. души, предимно имигранти.

Най-отчетливо личи тази идея в проекта на британеца Ричард Роджърс, който предвижда нова мрежа от трамвайни линии, които да свързват центъра с периферията му. По този начин ще се работи в две посоки - от една страна, постепенно намаляване на неравенството в различните части на града, а, от друга - намаляване на вредните емисии газове, тъй като благодарение на облекчения превоз хората ще изоставят колите си.

Французинът Ролан Кастро си представя Париж на бъдещето като огромна метрополия - цвете с 8 венчелистчета, всяко от които да бъде белязано от важни, символни центрове. Единият от тях е бизнес квартал върху изкуствен остров. Легендарният Жан Нувел, по чийто проект предстои изграждането на небостъргач в Париж, предлага да се използва вече съществуващата красота на френската столица. Неговата идея е старите сгради да бъдат разкрасени и погълнати от зеленина. Холандецът Вини Маас има идея на много от покривите на сградите да бъдат монтирани слънчеви панели, а летище "Роаси" да бъде разширено, като около него бъде засадена гора.

Най-амбициозен е може би проектът на Антоан Грюмбах. Изхождайки от идеята, че всеки мегаполис на бъдещето трябва да има пристанище, той си представя един разширен Париж, застроен по течението на Сена, който обхваща Руан и стига до Хавър, който е разположен на устието на Сена при Ламанша. По този начин Хавър вече няма да бъде отделен град, а пристанище на френската столица.

На 17 март ще бъде организиран публичен дебат за проектите, които ще бъдат представени на специална експозиция, която ще бъде открита на 29 април. Кога обаче някой от тях ще бъде избран, кога ще започне изграждането му и колко средства ще бъдат отделени все още никой не се осмелява да каже.