Бунтовете в Молдова прераснаха в международен скандал
Бунтовете в Молдова, избухнали след парламентарните избори, на които управляващата Комунистическа партия спечели пълно мнозинство, в сряда прераснаха в дипломатически скандал със съседна Румъния. Президентът на страната Владимир Воронин определи превземането на сградите на парламента и президентството и размахването на румънски знамена от тях като опит за държавен преврат и обвини Букурещ, че стои зад размириците. "Румъния е замесена във всички тези процеси, във всичко, което се случва у нас, но търпението си има граници", каза той.
Посланикът на Румъния в Кишинеу Филип Теодореску беше привикан в молдовското външно министерство, където му беше връчена нота, че е персона нон грата. Подобни мерки бяха предприети и срещу втория човек в посолството Йоан Габореан. На двамата им беше наредено да напуснат страната до 24 часа. Кишинеу изтегли собствения си посланик от Букурещ. Правителството освен това обяви, че въвежда визов режим за румънските граждани, макар до следобедните часове властите в Букурещ да твърдяха, че не са уведомени за това. Като крайна мярка Молдова затвори и граничните си пунктове по границата със съседката си, а 18 румънски журналисти не бяха допуснати в страната.
Русия зае страната на Воронин. Думата излезе с декларация, в която призовава ЕС и Румъния да се разграничат от демонстрантите, а външният министър Сергей Лавров обяви, че размириците са опит за преврат и имат за цел да подкопаят суверенитета на Молдова.
Букурещ от своя страна реагира остро на молдовските обвинения. Външното министерство ги определи като неприемливи и провокативни, но заяви, че няма да предприема засега реципрочни мерки. "Въвеждането на задължителен визов режим за румънски граждани е проява на паника. Хвърлянето на вината на нас е един сценарий за охулване, който цели да прикрие собствената неспособност да се осигури демократичен режим", пък коментира председателят на румънския Сенат Мирча Джеоана. Той определи действията на Кишинеу като "проява на враждебност по адрес на Румъния" и прикани към предпазливост.
Европейската комисия се въздържа от коментар по отношение на обвиненията към европейския член Румъния, но все пак на място изпрати свои дипломати.
| Протестите в бившия Съветски съюз Молдова: "Туитър" революция. Антиправителствените демонстрации в Кишинеу от последните два дни вече придобиха прозвището "Туитър" революция заради важната роля на социалните мрежи в организацията на протестите. Украйна: Оранжевата революция. През мразовития ноември на 2004 г. стотици хиляди украинци седмици наред протестираха срещу опорочения президентски вот и победата на проруския политик Виктор Янукович. По улиците на повечето големи градове се вееха яркооранжеви знамена, а арена на протестите стана киевският "Площад на независимостта". Върховният съд нареди повторно провеждане на изборите и през януари 2005 г. на власт дойде прозападният Виктор Юшченко. Грузия: Революцията на розите. Фалшифицирането на парламентарните избори през ноември 2003 г. накара опозицията да превземе сградата на парламента и да проведе първата от т.нар. цветни революции. Последният комунистически лидер на страната Едуард Шеварднадзе беше принуден да се оттегли. На негово място след повторни избори през януари 2004 г. дойде настоящият държавен глава Михаил Саакашвили, чийто завой към Запада обтегна отношенията с Русия. Киргизстан: Ненаименованата революция. Непрозрачните избори през 2005 г. предизвикаха яростни протести из цялата страна, започнали в южния град Джалалабад. Не след дълго хиляди щурмуваха сградата на парламента в столицата Бишкек, принуждавайки правителството на президента Аскар Акаев да падне. Неговият съперник Курманбек Бакиев става и.д президент и премиер, а два месеца по-късно спечели повторно проведените избори. |