Известният германско-британски социолог и политик Лорд Ралф Дарендорф почина на 80 годишна възраст, съобщи днес германският регионален вестник "Бадише цайтунг", който бе в близки отношения с него. Според главния му редактор Томас Хаузер, известието е дошло от вдовицата на Дарендорф.

В последните години Дарендорф, член на Камарата на лордовете в британския парламент, тежко боледуваше от рак. Осемдесетия си рожден ден на 1 май той отпразнувал заедно със свои академични приятели в Оксфорд, информира още "Бадише цайтунг", чийто консултант беше Дарендорф.

Ралф Дарендорф е едно от най-значимите имена в съвременната социология и либерална политика. Роден през 1929 г. в семейството на социалдемократически депутат от Райхстага, първоначално се ориентира към идеите на социалдемокрацията. Следва философия в Хамбургския университет, където през 1952 г. защитава докторат за понятието "справедливост" в трудовете на Карл Маркс. Вторият му докторат е по социология и е защитен в реномираното британско висше училище London School of Economics.

От 1967 г. е свързан със Свободната демократическа партия на Германия. След кратък престой в Бундестага като депутат, Дарендорф влиза в първия кабинет на Вили Бранд като държавен секретар във външното министерство в Бон. През 1970 г. е избран за Комисар по външните отношения и външната търговия в Комисията на Европейските общности при Франко Малфати, а в следващия екип на Франсоа-Хавиер Ортоли отговаря за изследванията, науката и образованието.

През 1974 г. окончателно се връща към науката. До 1984 г. ръководи London School of Economics, после преподава в Констанц, Германия, и в Ню Йорк. В продължение на 10 години (1987-1997) е ректор на колежа "Сейнт Антъни" към Оксфордския университет, за известно време е и заместник-ректор на университета.

През 1983 г. получавата титлата "Сър" от Кралица Елизабет Втора, десет години по-късно е провъзгласен за член на горната камара в британския парламент, Камарата на лордовете. От 1988 г. Дарендорф е британски гражданин, заради което вече не може да членува в германската Свободна демократична партия, но се включва в редиците на британските Либералдемократи.

Още от ранните си академични години Дарендорф се опитва да изнамери "трети път" в социалогията - между вечно спорещите марксистка социология и структурния функционализъм. През 60-те печели слава в Германия с книгата си "Образованието е гражданско право", с което се застъпва за един вид "образователна експанзия". Със своята концепция за Homo sociologicus, т.е. човекът преди всичко като обществено същество, противопоставено на Homo oeconomicus (Икономическият човек), Дарендорф въвежда и ролевата теория в социологията.

Широка популярност му носят известните дискусии с левия радикал Руди Дучке, един от "Поколението на 68-ма", което остро поставя въпроса за отговорността на бащите и мълчанието им за нацизма. В дебатите, провеждани под открито небе във Франкфурт, Дарендорф се проявява като убедителен застъпник на политическия либерализъм.

Централна тема в неговите многобройни публикации и изследвания е самостоятелното и целенасочено размишление, базирано на свободата. Дарендорф се вдъхновява от Еразъм Ротердамски и твърди, че той може да бъде пример и за модерните интелектуалци. Като такива той смята Карл Попър, Реймон Арон, Артур Кьостлер, Хана Аренд, Теодор Адорно и др.