"Фрийдъм хаус": Мрачна година за демокрацията в света

"Фрийдъм хаус": Мрачна година за демокрацията в света

2008г. е била изключително трудна година за демокрацията : 18 от 29-те изследвани държави показват по-лоши резултати по всички демократични показатели, а осем са вече консолидирани авторитарни режими. Това са заключенията в публикувания в сряда годишен доклад за страните в преход на "Фрийдъм хаус". Според документа всички положителни тенденции наблюдавани предишните години са загубили инерция. Проучването изследва бившите съвестки републики, страните от Западните Балкани и новите страни-членки на ЕС.
Докато при европейските страни се наблюдава спад на темпото на реформите, то бившите съветски ребулики са търгнали изцляо в тоталитарна посока. стряскащо е, че дори и страните, които преживяха цветни революции сега също обръщат гръб на демокрацията и са се върнали на нивата от преди промените. Най-добре се представят Западните Балкани, ако най-яркия пример за напредък идва от новосъздадената държава Косово.
Седем от десетте нови страни-членки на ЕС са отстъпили от демократичните традиции, посочват авторите на доклада, но уточнават, че отстъплението все пак е в малки граници и е по-скоро "умора от реформите". В Словакия например се забелязва навлизане на държавата в икономиката и клиентилизъм при запълването на ключови държавни постове, както и засилването на етноцентричния елемент във вътрешната политика. България и Румъния се предстъавят лошо, най-вече заради борбата с корупцията, която е зациклила и при двете страни. Единственото изключение е Полша, която показва напредък. Проблем за Ес е възхода на крайнодесните партии.
Докладът отчита няколко случки, които са допринесли за влошаването на демокрацията в бившите съветски републики. На първо място е войната между Русия и Грузия, предварително известните резултати от изборите в Азербейджан и Русия, насилието след вота в Армения, вкарването ан държавната сиетма за манипулиране на изборите в Грузия, политическите борби между основните валстови фигури в Украйна и нападенията на журналисти в Узбекистан. Осемте консолидирани авторитарни режима са Азербейджан, Беларус, Казастан, Киргистан, Русия, Таджикистан, Туркменистан и Узбекистан. Проблем за тези държави е липсата на гражданско общество и натискът, който държавата оказва върху правозащитните организации. За трите страни, преживели "цветни" революции - Украйна, Грузия и Киргистахн и последвалото след това отстъпване от демократичните ценности, "Фрийдъм хаус" посочва, че 'опитът в тези държави демонстрира, че демокрацията е дългосрочен процес изискващ много услия, а не изборен пробив".  
Сред балканските страни най-зле се представят Босна и Херцеговина и изненадващо Хърватия. Докато за Сараево проблемът е етническото разделение, то за Загреб тревожни са убийставата на журналисти. Като цяло обаче Балканите отбелязват положителна тенденция.