Изключителната военна организация и изобретенията в земеделието са двата сектора, на които традиционно се приписва появата и възходът на империята на инките в Южна Америка. Според най-новото проучване на проблема, цитирано от в. "Таймс", обаче техният успех в най-голяма степен се дължал на благословията на климата – в продължение на около 400 години времето в западните части на континента било необичайно топло.

Изследването, дело на палеоеколога Алекс Чепстоу-Лъски от Френския институт за изследване на Андите, твърди, че между 1100 и 1533 г. температурите в региона са били по-високи с няколко градуса от обичайното, което е позволило за пръв път големи части от планините да бъдат обработвани. Това от своя страни подхранило териториалната експанзия на инките, чията империя по време на найния пик се простирала от границата на днешна Колумбия на север до средата на Чили на юг. "Те са били много добре организирани, имали са сложна йерархична система, но това можеше и да не се случи, ако нямаха благословията на климата", казва палеоекологът.

Затоплянето позволило на растителността да се изкачва все по-високо по склоновете на планината, а в същото време инките моделирали така околната среда, че да постигнат максимална производителност. Те изграждали тераси и разработили сложна система от канали, за да напояват земята, а постепенното топене на ледниците по върховете им осигурявало постоянен приток на прясна вода. В резултат бил постигнеа излишък от реколта на царевица и картофи, а това дало възможност по-малко хора да се занимават със земеделие и да насочат усилията си към строителство на сгради и пътища или към военна служба. "Получил се е най-добрият възможен инкубатор за разрастването на цивилизацията", казва Чепстоу-Лъсти.

Именно през периода на затоплянето са изградени основните пътища на империята – Кралският, дълъг 5230 км, и Крайбрежният с дължина 4000 км, както и Мучу Пикчу, изгубеният град на инките, чиито храмове и къщи са запазени в изключителон добро състояние до ден днешен и дават представа за размаха на инската архитектура. При пристигането на испанските конкистадори през 1533 г. инките са разполагали с хранителни запаси, способни да изхранят цялото население на империята в продължение на цели 10 години. Нашествието, съпътствано от донесените от испанците болести и започналите вътрешни крамоли сред инкския елит, обаче довели до бързото падане на империята и до демографски колапс.

Екипът на проф. Чепстоу-Лъски направил заключенията си въз основа на изследване на седиментите по дънота на малкото езеро Маркакоча в района на Куско в Андите на Перу, откъдето инките започнали експанзията си в региона. Всеки слой седименти представлява различен период от време подобно на кръговете на дърветата и дава доказателства за затопхлянето в периода XII-XVI век. Появата на остатъци от дървесни и растителни видове в езерото е доказателство за промяната на климата и флората, посочват учените. Пак там те открили данни за сериозна суша около 880 г., която пък сложила срай на предишната империя в региона, известна като Вари.