България може да излезе от проекта за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис, информира електронното издание на руския всекидневник "РБК дейли".

Българският министър на финансите Симеон Дянков съобщи, че страната не разполага с финансовите ресурси, които са необходими за завършването на проекта. Според Владимир Немцев, представител на консорциума Бургас - Алeксандруполис и вицепрезидент на руската компания "Транснефт", проектът би могъл да се финансира от руски компании, ако това е необходимо и София се съгласи.

В заявленията на българските чиновници има повече политика, отколкото икономика, коментира още Немцев. Българите забравят, че благодарение на този проект страната им може да получава не само приходи в бюджета си под формата на данъци, но и нови работни места и подем в икономиката, допълва той. Немцев припомня още, че съгласно междуправителственото споразумение от 2007г. всяка държава влага в проекта средства според дела, който държи в него, но 80-90% от парите за строителството му ще се вземат с кредит.

В момента се подготвя проектната документация, която ще определи точната структура на финансирането и до появата й е прибързано да се говори за недостиг на пари, обяснява Немцев. Той посочва още, че в "Бургас-Александруполис" България е представена от държавна - но все пак търговска - компания, така че при всички случаи не става дума за бюджетни средства. Но даже тази компания и да не намери неголямата сума за строителството, то със съгласието на София проектът може да се финансира от руски компании, допълва зам.-шефът на "Транснефт".

Според експерти това е и целта на България, която се надява да не инвестира в строителството на петролопровода, но да получи дела си за транспортирането на петрол по съоръжението, отбелязва изданието.

Най-вероятно със заплахите си (да се оттегли от проекта - бел. ред.) България просто иска по-изгодни условия, отбелязва анализаторът на компания "Метропол" Алексей Кокин. В идеалния случай София би предпочела да не плаща нищо за строителството, а след това да получи дела си плюс рентата за предоставения транспортен коридор. Ако страната се откаже от проекта Бургас - Александруполис, Русия ще остане без твърде краткия южен износен коридор, заобикалящ Босфора и Дарданелите, отбелязва РБК дейли.

По предварителни оценки проектът, който се планира да влезе в експлоатация в края на 2011 г., ще струва около 1 млрд. долара. Българи и Гърция ще държат по 24.15 на сто от акциите на консорциума, управляващ петролопровода, а Русия  - 51.7 на сто от акциите, които ще са разделени поравно между оператора на проекта "Транснефт", "Газпром нефт" и "Роснефт", припомня "РБК дейли". 

Ако няма средства, София би могла да продаде дела си в проекта, още повече, че е разглеждала преминаването към подобен вариант, но след като петролопроводът заработи. Сега тя може да реши да го направи и преди това, към което интерес могат да проявят ТНК-ВР, Chevron и "Казмунайгаз", допълва РБК.

За интервюто на министър Дянков пред FT пише и авторитетното бизнес издание "Ведомости", като допълва с повече факти около евентуалното замразяване на АЕЦ "Белене".

Под заглавие "Всичко се преразглежда" вестникът обяснява, че за атомната централа има твърд договор за 4 млрд. евро и никой не разкрива какви може да са неустойките, което ще трябва да плаща българската страна, ако го разтрогне. Източник на руското министерство на финансите посочва, че по инициатива на София преговорите за руски кредит за АЕЦ "Белене" са спрени. Това е нормална ситуация във всяка държава веднага след избори, допълва източникът.

Трети московски всекидневник - "Газета", пише, че "Руско-българските проекти се разпадат на атоми". Като съобщава фактите, цитирани и в другите издания, вестникът припомня думите на премиера Владимир Путин, че като евентуален кредит за АЕЦ "Белене" в руския бюджет са били предвидени 3.8 млрд. евро. "Но струва ли посред кризата да отпускаме заеми?", пита Андрей Черепанов, ръководител на неправителствената организация "Проект за национално развитие". Според него "Русия няма никаква икономическа изгода от подобен кредит, защото ще подкрепи само един износител, а допълнително ще натовари бюджета, който и без това се пука по шевовете".

Още повече, че българските министри още сами не са се договорили помежду си от необходимостта да се продължава с АЕЦ, а значи и не са уверени, че тя им трябва, допълва Черепанов. Още по-малко е ясно дали България ще успее да върне в срок толкова солидна сума.