През април шведски съд постанови, че създателите на "Пайрът бей" трябва да прекарат по една година зад решетките за това, че са спомагали за нарушаване на авторски права, и представители на музикалния и филмовия бранш прибързано започнаха да вещаят края на интернет пиратството. Въпреки спечелената битка над най-големия торент тракер в света обаче крайната победа на развлекателната индустрия във войната за виртуалната собственост остава доста съмнителна, а въпросът за свободното споделяне на файлове съвсем заприлича на предизборен политически двубой.

Тяхната "борба" дори успя да вкара в Европарламента депутат от Шведската пиратска партия, чиято главна и несподелена от никоя друга политическа сила цел е да легализира тотално "дърпането" на песни, филми и игри от световната мрежа. В другия лагер пък малко конфузно попаднаха играчи от ранга на Саркози, чиито напъни да прокара закон за спирането на достъпа до интернет на нарушителите на авторски права бяха спрени едва от френския конституционен съд.

Като цяло десет години след създаването на "Напстър" - първата програма за споделяне на файлове, нагласата на потребителите да ползват нелегално съдържание все повече затруднява намирането на решение на проблема за интернет пиратството, а напредването на технологиите прави компаниите все по-уязвими и подставя под въпрос актуалността на авторските права изобщо. За много хора логиката е ясна - с елементарни компютърни познания те могат да намират и свалят от интернет безплатни копия на най-новите музикални и филмови заглавия, които понякога се появяват по торент сайтовете дори преди официалната им премиера. Премахвайки разходите по дистрибуцията, световната мрежа става инкубатор за пиратството

и прави почти невъзможно успешното проследяване или изправяне пред съда на нарушителите. Наистина в случая с "Пайрът бей" има присъда, която ще бъде обжалвана по-късно през годината, но това не променя мащабите на проблема, а те са огромни. Русия, Китай, Испания, Мексико, Канада - това са само част от страните, посочени в доклад на американския Конгрес като пазари с най-голям процент нарушение на авторските права най-вече "в резултат от политическото нежелание да се засяга темата". В случая с Русия заради пиратството дори е поставено под въпрос приемането на страната в Световната търговска организация. "В Русия няма концепция за лицензиране на записаните материали. Отървават се за продажбата им и само плащат такси за публикуване, но не и за самите записи", обяснява пред "Файненшъл таймс" Джеймс Бейтс от консултантската компания "Делойт".

Статистиката може да накара всеки музикален продуцент да се разплаче заради пропуснатите ползи - за всяка купена по интернет песен през миналата година са били свалени нелегално още двадесет. Филмовата индустрия, вече изпатила си от стачки на служители и и без това намалели приходи покрай финансовата криза, се чуди как да се справи с този не толкова нов източник на изтичане на средства. Тяхното положение засега обаче е по-добро. По данни на "Икуънси" и "Тера", две базирани в Париж консултантски компании, през май 2009 г. във Франция по интернет са били изтеглени 13.7 млн. филма при продадени около 122 млн. билета за кино. Изчисления от Великобритания пък сочат, че пиратството е коствало на икономиката на страната 12 млрд. паунда. Подобни данни често обаче взимат предвид всеки изтеглен файл като изгубена продажба, макар според някои проучвания хората, свалящи най-много песни по интернет, впоследствие харчат и най-много пари за музика.

и разполагат реклама около чуждото съдържание, в чието разпространение са замесени. "Глобъл гейминг фактъри екс", шведската компания, сочена за евентуален купувач на "Пайрът бей", например твърди, че може да изкарва по 28 млн. евро на месец от реклама в торент тракера, който по неофициални данни има около 30 млн. потребители. Съмнителната собственост на съдържанието понякога отблъсква рекламодатели от пиър-ту-пиър сайтовете, но огромната им аудитория винаги остава апетитна хапка. Най-често рекламите по тях са на сайтове за залагания или еротика. Понякога по тях се появяват и банери на големи компании, които обаче невинаги са истински и могат да целят легитимиране на сайта по принципа на асоциацията. Не са малко и случаите, когато даден линк води към страници с вируси и троянски коне.

Пиър-ту-пиър технологията обаче далеч не е единственият "виновник". Наред с нея могат да се наредят разпространението на файлове чрез физически носители (DVD-та, флаш памети и дори твърди дискове), както и все по-популярният стрийминг на видео и аудио от сайтове като YouTube и "Дейли моушън". По мнение на специалисти именно последната технология в най-скоро време ще измести P2P от челното място на заплахите за защита на авторското право. При стрийминга потребителите не запазват никакви файлове на компютрите си и реално гледат филми и слушат музика, която се излъчва по интернет. Налице са вече и дори специализирани онлайн търсачки за стриймвано съдържание, които на свой ред оказват влияние и подобряват ползваемостта на пиратските сайтове. "Стриймингът се разпространява толкова бързо, че ми се завива свят", коментира Ерик Гарланд, шеф на малка маркетингова агенция, съставяща карта на нелегалния интернет трафик.

Под каквато и форма да се осъществява интернет пиратството обаче, факт е, че с развиването на технологиите за обмен на файлове ще става все по-трудно да се улавят нарушителите, били те сайтове или потребители. Така топката остава в полето на собствениците на авторски права, чиито надежди засега се крепят на съвместната работа с доставчиците и скъпоструващите и бавни съдебни дела.

Практиката в САЩ Студент от Бостънския университет беше осъден миналата седмица да плати глоба от 675 хиляди долара за това, че е свалил от интернет и споделял тридесет музикални файла. Размерът на сумата означава, че 25-годишният Джоел Тененбаум ще обезщети звукозаписните компании с по 22 500 долара за всяка от въпросните песни, част от каталозите на "Юнивърсъл", "Уорнър мюзик" и "Сони мюзик". Пред съда студентът призна, че в разрез със закона е използвал пиър-ту-пиър софтуера "Казаа", за да се сдобие със стотици музикални файлове. Неговият адвокат го защити с думите, че става въпрос за дете, което е направило това, което всички останали правят в интернет. Ако не спечели обжалването на съдебното постановление, Тененбаум ще подаде документи за банкрут, заяви самият той. Според федералното законодателство на САЩ за всяко нарушение на авторското право се полага обезщетение до 150 хил. долара. Месец преди Тененбаум с подобно обвинение беше осъдена и самотна майка на четири деца от щата Минесота, която трябва да плати 1.92 млн. заради 24 нелегално свалени песни. Какво става в Европа - През юни френският конституционен съд отхвърли подкрепян от президента Никола Саркози закон, който щеше да позволи на музикалната и филмовата индустрия да следят интернет трафика за нелегално разпространение на продукцията им и да го докладват на специална комисия. Тя на свой ред щеше да може да изпраща предупреждение към провинилите се потребители и при повторение на нарушението да им спира достъпа до световната мрежа за период до една година. - Във Великобритания развлекателната индустрия вече повече от година лобира за това правителството да принуди доставчиците да спират достъпа на "пиратите". Според бизнеса 50 на сто от интернет трафика на Острова се формира от нелегално съдържание. Властите обаче отказаха да се обвържат със законодателство, което по думите на член на кабинета би позволило "арестуването на тийнейджъри в спалните им", и оставиха въпроса в ръцете на ощетените компании. В същото време базираният в Хъл интернет провайдър "Каруу" обяви, че въвежда практика за три предупреждения към нарушителите, след което ще прекратява предоставяната услуга. - Според Европейската комисия спирането на достъпа до световната мрежа на уличени в сваляне на нелегално съдържание на свой ред представлява нарушаване на човешките права.