Размяната на дипломатически послания - устен демарш в София и писмен отговор чрез македонските медии в Скопие, свързани със случая "Спаска Митрова", са в центъра на вниманието на македонските печатни издания в четвъртък, предава специално за БТА Костадин Филипов, кореспондент на БНТ.

Общият тон на публикациите е критичен по отношение на България, която била превърнала един битов случай в междудържавен проблем, заплашващ двустранните отношения.

"Новоизлюпена българка скара София и Скопие", констатира многотиражното издание на ВАЦ "Дневник". Според всекидневника София била изпратила безпрецедентно остра и предупреждаваща нота заради ареста на гевгеличанката с български паспорт Спаска Митрова

"Случаят получи голяма публичност и за съжаление е политизиран до крайни граници", коментира авторът Христо Ивановски и допълва, че има и "друга страна на историята, за която българската общественост все пак не е информирана".  В основата на тази "неизвестна част" стои експресното получаване през април на българско гражданство от страна на Спаска Митрова с помощта на сдружението "Радко".

В заключение "Дневник" цитира представител на правителството на Македония, който изрично пожелал да остане анонимен, според когото "реакцията на София е незряла. Прилича ми на "ето, ние сега сме в ЕС, затова ще видите какво ще ви правим". Македонското правителството никога не е използвало случая с ОМО "Илинден" - ПИРИН или на някои други отделни хора, които бяха затворени, за да попречи на влизането на България в ЕС. Проблемите винаги трябва да се решават с диалог, а не със закани", казал неназованият представител.

Близкият до опозиционните социалдемократи ежедневник "Утрински весник", също издание на ВАЦ, отбелязва "България се закани на Македония заради затворената Митрова". Авторът Димитър Чулев се позовава на източници на вестника, според които от правна гледна точка случаят със Спаска Митрова е "чист" и че не ставало дума за никакво преследване на български гражданин.

Напротив, присъдата против гевгеличанката била произнесена през 2007 г., когато по наказателно дело "вземане на малолетник" тя била осъдена на шест месеца затвор. Описвайки перипетиите на Митрова по съдебните инстанции, "Утрински вестник" задава въпроса към българската страна "как така Митрова, която имала влязла в сила присъда, е могла да получи гражданство от съседната държава".

"Българите заиграха по гръцките ноти", констатира националистическият "Време", който вижда "заплахи за вето и дипломатически натиск поради "Радковци". Вестникът описва подробно съдържанието на разменените дипломатически становища между Скопие и София, като се прави връзка с отказа на Централния регистър в Скопие да впише Сдружението на българите "Радко". Описва се и случаят със Спаска Митрова, като се акцентира на опитите на България да го политизира, "само поради това, че Митрова се декларира като българка".

В редакционен коментар под заглавие "Българско сиртаки" се прави "прочит" на политиката на България, която, "естествено, не искайки да регистрира македонската партия ОМО "Илинден" - ПИРИН",  създава подобен проблем в Македония, за да се неутрализира европейският натиск върху България". Това обаче, което в цялата история било неразбираемо, бил опитът на българското правителство да спаси Спаска от излежаване на присъдата й затвор, като "не е важно това, че тя не е зачитала законите, а само това, че се декларира като българка".

"Работата не е толкова сериозна, колкото е с Гърция", пише обаче "Шпиц". "С България имаме много по-приятелски отношения. Въпреки че премиерът Бойко Борисов имаше едно изявление за страната, което беше политическо, не смятам, че има опасност да се страхуваме, че те ще ни поставят условия с нещо", казва аналитикът Владимир Мисев, цитиран в заключение.

"Знаехме! България заяви за вето върху влизането ни в ЕС", пише близкият до ръководството на управляващата ВМРО-ДПМНЕ всекидневник "Вечер". "България напълно очаквано заяви, че ще блокира македонското членство в европейските структури", пише изданието, като допълва, че "оттам се поставя условие пред страната ни". Описвайки случая с Митрова, вестникът прави заключението, че "българските представители, които не признават правата на малцинствата в своята държава, не зачитат решенията на Европейския съд за правата на човека като правото на сдружаване и на свободно изразяване, постоянно ни се заканват".