Руската икономика - заложник на олигарсите

Руската икономика - заложник на олигарсите

На 4 юни в Пикальово руският премиер Владимир Путин публично унижи Олег Дерипаска, обвинявайки го в алчност и непрофесионализъм, заради спирането на комплекса &quot;Базeлцемент&quot; и неизплатените заплати на хиляди работници. Под суровия поглед на Путин олигархът беше принуден незабавно да подпише договор за доставка на суровини за възобновяване на работата на комплекса.<br />
<br />
На 4 юни в Пикальово руският премиер Владимир Путин публично унижи Олег Дерипаска, обвинявайки го в алчност и непрофесионализъм, заради спирането на комплекса "Базeлцемент" и неизплатените заплати на хиляди работници. Под суровия поглед на Путин олигархът беше принуден незабавно да подпише договор за доставка на суровини за възобновяване на работата на комплекса.

Икономиката на Русия днес се контролира не от правителството, а от олигарсите в страната и плачевното й състояние покрай икономическата криза до голяма степен е по тяхна вина.
До този извод са стигнали политолозите Никита Кричевский и Владислав Иноземцев в техния "сензационен" според руската преса доклад, озаглавен "Русия след Пикальово: новата политико-икономическа реалност". Изследването, което предстои да бъде официално оповестено на 1 септември, според в. "Известия" нагледно обяснява защо състоянието на руската икономика продължава да се влошава въпреки положените досега усилия на властите.
Според доклада олигархията и държавата в Русия вече са дотолкова взаимосвързани, че мултимилиардерите не толкова диктуват на управляващите волята си, колкото открито действат от тяхно име, а за да спасят руската промишленост от крах, властите са принудени да наливат милиарди именно в предприятията на хората, които доскоро оглавяваха световните класации на най-богатите. Те от своя страна пък се чувстват съвсем уютно в Държавната дума и Съвета на федерацията, в името на интересите им свободно се приемат или отхвърлят закони, а редиците на "частните" бизнесмени като Олег Дерипаска, Роман Абрамович и Алишер Усманов вече включват и "квазидържавни" олигарси като Алексей Милер (президент на "Газпром"), Сергей Богданчиков (глава на петролния гигант "Роснефт") и Сергей Чемезов (председател на съвета на директорите на "АвтоВАЗ").
Обликът на съвременния "олигархат" в Русия се е променил значително от появата му през 90-те години и може да бъде описан с три основни черти, смятат авторите на изследването. На първо място е фактът, че голяма част от компаниите на олигарсите, признати за "системообразуващи" от властите и съответно получаващи щедра държавна помощ, de jure не са руски, тъй като са регистрирани в офшорни зони. Такъв е случаят с контролираната от Дерипаска компания "Базов елемент", която е регистрирана на о. Джърси, както и с холдинга "Евраз" на Роман Абрамович, три от дъщерните компании на който принадлежат на кипърска фирма. Към Кипър води дирята и на най-голямата стоманодобивна компания в Русия - "Северстал", собственост на милиардера Алексей Мордашов.
Значителен дял от приходите и оборотните средства на тези компании също напуска страната и съответно не се облага, защото от години насам преминава директно към чуждестранните сметки на техните собственици чрез изплащане на дивиденти, данъкът върху които е "удобно" нисък (от 0 до 9%). През 2008 г. почти всички компании, притежавани от олигарси, решават да изплатят рекордно големи дивиденти въпреки бушуващата криза. Фрапиращ пример е предприятието на Дерипаска "Русал Красноярск", чиито дивиденти през изминалата година достигнаха 103% от чистите му приходи.
По вина на олигарсите външните дългове на корпоративния сектор през последните години са нараснали 12 пъти - от 23.9 млрд. долара през 2002 г. до 294.4 млрд. днес. Тази ситуация обаче явно не смущава мултимилиардерите, които продължават да източват средства от компаниите си, много от които се намират в бедствено състояние. Ярък пример за това е станалият вече пословичен скорошен сблъсък между руския премиер Владимир Путин и Олег Дерипаска заради бунтуващите се работници в негово предприятие в Пикальово. Авторите на доклада обаче подчертават, че вместо да принуди олигарха да изплати от собствения си джоб дълговете на предприятието, премиерът всъщност е отпуснал допълнителен кредит и е накарал доставчиците да понижат допълнително цените на суровините, за да заработи отново заводът.
По този начин държавата буквално се е превърнала в заложник на олигарсите - техният крайно доходен "бизнес подход" е довел повечето от компаниите им до технически фалит, но тъй като те надали ще успеят да изплатят в срок кредитите си, от това ще пострадат силно банките. Властите пък ще бъдат принудени да налеят свежи средства за стабилизирането на финансовия сектор, вместо да използват парите за подпомагане на буксуващата промишленост.
Според авторите на доклада в създалата се ситуация властите трябва да проявят твърдост, без да се опасяват от възникването на социални безредици или "бунт на олигархата", защото негово разорение няма да е равностойно на разорението на Русия. Интересите на държавата трябва незабавно да бъдат отделени от тези на олигархическите структури, като оттук насетне всякаква помощ за олигарсите трябва да се "конвертира" в контролни пакети от акции и да не се дава на компании с офшорен произход според авторите на доклада. За изпадналите в затруднение предприятия пък трябва да бъдат открити производства по несъстоятелност, без компенсация на митичната им "пазарна" стойност. За да може Русия да се превърне в "постолигархическа" държава, тя трябва да се научи да не прощава грешките на "самопровъзгласилите се за безгрешни" бизнесмени, се констатира още в доклада.
Олег Дерипаска - в окото на бурята

Кризата се превърна в "идеална буря" за най-богатия доскоро човек в Русия, тъй като удари именно по онези промишлени отрасли, в които той се специализираше. В резултат на това Дерипаска отбеляза рекордни загуби, вариращи по различни оценки на между 25 и 38 млрд. долара, и беше принуден да поиска помощ от държавата. През последните няколко месеца обаче олигархът не стоя със скръстени ръце и успя да отложи дълговете на някои от заводите си, както и да понижи с цели 27% разходите на алуминиевия гигант "Русал". Според в. "Финансовые известия" това означава, че Дерипаска има всички шансове да оцелее след рецесията.

Роман Абрамович - със затегнат колан

Собственикът на футболния отбор "Челси" изгуби далеч по-малко от някои други олигарси покрай кризата, тъй като успя изгодно да продаде нефтения си бизнес преди началото й. Въпреки това през последните месеци той се зае да икономисва сериозно - не от яхти, разбира се, а от дивиденти. Така например дивидентите на "Евраз груп" през 2008 г. трябваше да бият всички рекорди и да достигнат 1 млрд. долара, но заради кризата и гигантските дългове на холдинга Абрамович реши да отмени изплащането им. "Евраз груп" обаче остава на челните места по изплащане на дивиденти в Русия, така че сметките на олигарха надали ще се изпразнят в близко бъдеще.

Владимир Лисин - от металургия към медии


Макар че обедня с 13 млрд. долара покрай кризата, прочутият със своята предпазливост Лисин днес е в далеч по-добро състояние от мнозина други свои "колеги". Неговият основен актив - Новолипецки металургичен комбинат, наскоро оповести отчета си за последните няколко месеца, от който се вижда, че оперативните му приходи са се покачили с 322%, достигайки 49 млн. долара. Макар тези резултати да са по-скромни в сравнение с миналогодишните, световните цени на металите продължават да са ниски, което позволи на Лисин да разшири бизнеса си. През юли Лисин, който вече притежава в. "Газета", стана собственик и на холдинга "Обединени медии", обединяващ няколко известни радиостанции.

Борис Березовски - прогрес по съдебен път

Живеещият в Лондон "патриарх" на руските олигарси силно се активизира по време на кризата, надявайки се да я обърне в своя полза, като за целта избра "съдебен" подход. В британската столица в момента текат едновременно няколко гръмки дела с негово участие. Така Березовски се опитва да получи компенсации за 3.3 млрд. долара от Роман Абрамович, когото обвинява, че заедно с Кремъл го е принудил да продаде дяловете си в "Сибнефт" и "Русал". Бизнесменът същевременно предявява права за дял от "Металоинвест", съди телеком за клевета, развежда се с жена си и се опитва да спечели по съдебен път комисиони от продажбата на яхта, отбелязва сп. "Тайм". Конкретни резултати от тази бурна дейност засега обаче липсват.