В полския град Гданск във вторник ще бъде отбелязана 70-ата годишнина от началото на Втората световна война. На събитието ще присъстват десетки правителствени ръководители на страни от Европа от двете страни на барикадата по време на войната, сред които германският канцлер Ангела Меркел, руският премиер Владимир Путин, украинският премиер Юлия Тимошенко и мн. др. Освен в помен за загиналите по време на почти шестгодишния конфликт милиони хора от събитието се очаква да бъде използвано и като арена за сблъсък на различните мнения чия е отговорността за избухването на войната.

Най-активен е дебатът около пакта "Молотов - Рибентроп", сключен през август 1939 г. между нацистка Германия и комунистически СССР официално с цел ненападение, а всъщност за разпределение на зоните на влияние в Европа, започвайки от Полша, както си личи по анексите към пакта. Че това е бил замисълът на пакта, доказват и действията на двете държави през първата година и половина от войната.

След успешната подялба на Полша, приключила още преди края на септември, Германия поглежда на запад и през 1940 г. окупира последователно Дания, Норвегия , Белгия, Холандия, Люксембург и Франция, а в началото на следващата година - и Югославия и Гърция. В същото време СССР слага ръка на трите прибалтийски републики - Литва, Латвия и Естония, откъсва Молдова и Буковина от Румъния и започва война срещу Финландия.

Вината на нацистка Германия за войната е всепризната и никой в Берлин и не мисли да я отрича. Не така обаче стоят нещата на Русия, наследник на СССР и носител на ценностите от съветско време. През последните години Владимир Путин и неговият наследник Дмитрий Медведев периодически размахват пръст срещу всички, позволили си да правят интерпретации на войната, различни от налаганата от Кремъл теза - вината е само у Германия и нейните съратници, СССР е жертва и герой.

Преди дни Медведев за пореден път обяви, че слагането на знак на равенство между Германия и СССР е "цинична лъжа", имайки предвид резолюцията на ОССЕ от юли, в която организацията приравни нацизма и комунизма като човеконенавистни идеологии и практики. Вчера пък Путин недвусмислено се обяви против "пренаписването на историята" в статия, специално за полския вестник "Газета виборча" пред днешното отбелязване на 1 септември.

"Длъжни сме да извлечем поука от историята, ако искаме мирно и щастливо бъдеще. Крайно вредно и безотговорно е да се спекулира с паметта, да търсят в историята поводи за претенции и обиди. Миналите трагедии - ако не бъдат осмислени или ако бъдат осмислени фалшиво и лицемерно, неизбежно водят до появата на нови историческо-политически фобии, които сблъскват народи и държави и изкривяват общественото съзнание.

Днес сме свидетели на опити да се пренаписва историята под натиска на моментната политическа конюнктура - героизират се нацистките помагачи, един до друг се поставят палачи и жертви, освободители и окупатори, изрязват се отделни епизоди от общия исторически фон, предвоенната обстановка в Европа се интерпретира фрагментарно и извън целостта на причинно-следствените връзки", пише  руският премиер.

При това, изтъква още Путин, с преправянето на историята се занимават най-често онези, които прилагат двойни стандарти и в съвременната политика. Няма съдия, който да може да произнесе абсолютно безпристрастна присъда над миналото, заключава все пак руският министър-председател.

В едно той е прав - историята не трябва да се интерпретира за моментни цели, пък дори и когато те са в угода на Кремъл. Защото истината накрая винаги излиза на бял свят.