Екологични и здравни опасения, свързани със замърсяващите тецове, както и необходимостта от сигурност на енергетиката може да накара Балканите все повече да заложат на ядрената енергия, посочва Ройтерс. Анализатори и официални лица признават, че наблягането на лигнит - най-евтиното, но и най-замърсяващото гориво, поражда опасения за дългосрочното въздействие върху енергийната стратегия на региона и налага преосмисляне на ползването на АЕЦ въпреки все още живите спомени от катастрофата в Чернобил.

Добивът и изгарянето на въглища създава сериозни рискове за здравето и вреди на околната среда, а балканските страни трябва да имат това предвид като членки или кандидат-членки на ЕС, посочват експерти. Никола Раякович, държавен секретар в сръбското министерство на енергетиката, смята, че растящите цени за поддръжка на ТЕЦ-овете и покриването на екостандартите на въглищните мини все повече накланят везните в полза на ядрената енергетика. "Въпросът е дали действително искаме да използваме нашите лигнитни резерви и какво ще се случи, когато ги изчерпим", казва той и добавя, че Сърбия ще се нуждае от дълго време, за да развие ядрена технология и да обучи експерти.

Правителствата в други части на Централна и Югоизточна Европа планират да изградят нови ядрени реактори или да удължат живота на съществуващите, за да покрият растящите вътрешни нужди и да подменят остарелите мощности. Нуждата от нови източници на енергия на Балканите е особено осезаема, тъй като хората там жадуват за стабилност след години на недоимък и недостиг. "Регионът се нуждае от сериозни енергийни инвестиции", казва Йенс Бастиан, базиран в Атина икономист, работещ за "Хеленик фондейшън фор юропиън енд форин полиси". "А инвестициите не могат да дойдат само от правителствата."

Сърбия например търси инвеститори за строеж на два ТЕЦ-а и разширяването на захранващите ги мини. "Без значение какво се случи с тях Сърбия трябва да се стреми към свой АЕЦ до 2030 г., когато подобряването на икономическата ситуация го позволи", казва независимият енергиен анализатор Александър Ковачевич. Засега това е далечна перспектива, тъй като в страната има ембарго за подобни строежи до 2015 г.

Други държави обаче вече правят първи стъпки към ядрената енергия. Албания, която изпитва хронични проблеми с недостиг на електричество, миналата година обяви, че ще покани италианската "Енел" да изгради АЕЦ на нейна територия. Експерти в Македония, която внася 20-30% от електричеството си, настояват правителството да опитва да се включи в изграждането на АЕЦ "Белене" в България. "На Балканите природните ресурси са ограничени и държавите трябва да търсят алтернативни източници на енергия", посочва Антон Чаушески, професор и енергиен експерт от университета в Скопие.