Освободеният от затвора в сряда британец Майкъл Шийлдс, осъден през 2005 г. в България за нападение над българина Мартин Георгиев, не е невинен.

Министърът на правосъдието Джак Стро приложи в случая право на кралска милост, но това не отменя присъдата, коментира лондонският в. "Таймс". Същото заяви в София и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Според главния прокурор Борис Велчев пък, делото може да бъде възобновено, ако от Великобритания бъдат предоставени нови доказателства.  Да се коментира правото за помилване на всяка държава е несериозно, смята главният прокурор.

Подобен ход се предприема за пръв път по повод британец, осъден в чужда държава, и в официалното си съобщение министърът обявява, че се чувства много некомфортно в ситуация изпълнителната власт да решава нещо, което е в прерогативите на съдебната.

"Таймс" посочва, че повече от 10 години кралският прерогатив за помилване не е бил използван в страната. През 1996 г. моторист е бил осъден за превишена скорост, но после се оказало, че радарът бил повреден.

Последното голямо дело, в което е използвана кралската милост обаче, е от 1993 г. Тогава е помилван Дерек Бентли, обесен на 20-годишна възраст през 1953 г. след съдебна грешка (извършителят се оказва негов 16-годишен съучастник) в дело за убийството на полицай при обир през същата година. Кампанията по реабилитирането му продължава почти 46 години и завършва чак през 1998 г. с окончателно решение на Върховния съд на Великобритания.

Ефектът от помилването е, че с него се премахват всички "страдания, глоби и наказания" на осъдения, но не и самата присъда. Оневиняването може да направи само Апелативният съд на Великобритания (както е било в случая с Бентли) или българското правосъдие, посочва "Таймс".

В началото на 90-те години са били обявявани около 20 подобни решения за милост, но след създаването на Комисията за преглед на криминалните случаи през 1995 г. броят им рязко намалява.

Самият кралски прерогатив идва от Средновековието, когато не е имало система от апелативни съдилища. През ХVІІ век обаче личната намеса на монарха в съдебните решения практически се прекратява, но не изчезва.

Помилването е акт на държавна милост, който няма нищо общо с решението на българския съд, заяви в четвъртък и председателят на Върховния касационен съд Лазар Груев. Той допълни: "Всеки трябва да носи милост към жертвата, но дължи и уважения към съда. Груев подчерта, че Великобритания е една от държавите с най-дълги традиции в помилването".

Формално помилването идва от Короната по препоръка на правосъдния министър и се изпълнява от вътрешния министър.

В. "Гардиън" също изяснява, че актът на милост не посочва изрично, че помилваният не е извършил престъплението. Името на престъпника може да бъде изчистено в очите на закона само след като Апелативният съд реши да отхвърли обвинението и присъдата.