Ирина Бокова стана първата жена, оглавила ЮНЕСКО

След безпрецедентно оспорван вот, който протече в пет тура, българският кандидат Ирина Бокова беше избрана за генерален директор на Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) във вторник късно вечерта. Така тя успя да постави два рекорда едновременно - да стане първата жена, оглавила организацията, и първият шеф на ЮНЕСКО от Източна Европа.
Бокова успя според много наблюдатели да се наложи изненадващо над сочения до последно за фаворит египетски министър на културата Фарук Хосни в последната права на надпреварата.
Изборът на наследник на японеца Коичиро Мацуура се проточи изключително дълго и предизвика вниманието на международните медии и най-вече на френските предвид факта, че централата на организацията се намира в Париж. Обявяването на резултата обаче беше донякъде помрачено от обвинения в раздаване на подкупи и в натиск от страна на еврейско лоби.
Обвиненията за еврейски натиск тръгнаха от посланика на Арабската лига в Париж Насиф Хити, който пръв подхвърли тезата през "Франс инфо", че вотът е бил политически мотивиран, тъй като много държави не биха се съгласили никога на такъв висок пост да застане арабин и мюсюлманин. Тезата веднага беше подхваната в Египет и тиражирана в много от арабските медии. Самата Бокова отхвърли подобни коментари, като заяви пред БНР, че изборите са били демократични и прозрачни.
Някои западни медии обаче, сред които и "Индипендънт", разпространиха информация за съмнения за опит за даване на подкупи, които са били правени преди решаващия последен тур на вота във вторник вечерта. Те не дадоха никаква информация за това представителите на коя страна и в подкрепа на кого са се опитвали да раздават подкупи, но се позовават на анонимни източници от ЮНЕСКО, според които в понеделник се е стигнало дотам, че един човек е бил изгонен от централата поради яростното му лобиране. Други членове пък се били оплакали от оказван върху тях натиск. От ЮНЕСКО обаче отхвърлиха информацията, а официално оплакване от делегатите за момента не е постъпвало в организацията.
Смятанията за фаворит Фарук Хосни беше открито подкрепян от Франция, от арабските и от голяма част от африканските държави. Много западни страни обаче изразиха опасенията си от кандидатурата му поради откритите му антиизраелски и антисемитски изказвания. Преди година той заяви пред египетския парламент, че ако в прословутата Александрийска библиотека има книги на иврит, лично би ги изгорил. Впоследствие той поднесе официално извинение за думите си, но така и не успя да убеди много западни дипломати и най-вече Израел и различни еврейски организации, че е достоен да оглави организация, чиято основна цел е да пази световното културното наследство и многообразие.
Според запознати с хода на вота преломен момент е изиграло решението на единия от първоначалните 9 кандидати - австрийският еврокомисар Бенита Фереро-Валднер, да се откаже от надпреварата след третия тур. Тогава тя остана трета и се оттегли, като открито призова делегатите да гласуват за Бокова, тъй като по думите й същинският залог на вота били моралните ценности на ЮНЕСКО.
Веднага след избора си Бокова се опита да помири очерталите се два лагера с думите, че тя никога не е вярвала в сблъсъка между цивилизациите.
Сега предстои решението на изпълнителния съвет да бъде окончателно утвърдено от Генералната конференция на ЮНЕСКО на 15 октомври, след което Ирина Бокова ще може вече официално да оглави ЮНЕСКО за следващите 4 години.
Медиите: Българка и бивша комунистка начело на ЮНЕСКО Изборът на Ирина Бокова присъства в голяма част от западните медии. "ЮНЕСКО: Ирина Бокова, наследница на бившия комунистически режим", озаглавява статията си "Монд". Изданието акцентира върху факта, че изборът е исторически, тъй като за първи път начело на организацията ще застане жена и лидер от Източна Европа. Изданието запознава читателите си с личността на Бокова, като отбелязва, че тя е полиглот и произлиза от бившия комунистически елит. Пред "Монд" политологът и специалист по България Франсоа Фризон-Рош обяснява: "От шест месеца тя следваше президента Първанов навсякъде по време на пътуванията му в чужбина. Той я представяше на всичките си събеседници. Освен това тя извърши активна кампания в страните от франкофонска Африка. Във Франция, където добре защитаваше интересите на България, тя е хвалена както от десните, така и от левите политици", допълва Фризон-Рош. "Нувел обсерватьор" от своя страна акцентира върху факта, че изборът е бил много неочакван. Вестникът не пропуска и обвиненията, отправени от египетска страна, в наличието на "еврейско лоби", което е повлияло на избора. ЮНЕСКО избра своя нов лидер и това е бившият български външен министър Ирина Бокова, отбелязва и Би Би Си. Медията коментира, че кандидатурата на фаворита Фарук Хосни е била помрачена от антисемитските му изявления. "Аутодафист беше спрян, след като ЮНЕСКО си избра жена за шеф", заиграва в заглавието си "Дъ Скотсмън", а "Индипендънт" също акцентира върху скандалните изказвания на египетския кандидат. |
Портрет До момента на избирането си за генерален директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова съвместява длъжностите постоянен представител на България към организацията и посланик на страната във Франция. Тя е бивш зам.-министър на външните работи, а за кратко през 1996 г. е заемала и поста първи дипломат на страната. През същата година се кандидатира за вицепрезидент от БСП в двойка с проф. Иван Маразов. Бокова има продължителна кариера като дипломат. Тя е дъщеря на високопоставения функционер на БКП по тоталитарно време Георги Боков, а брат й Филип Боков бе съветник на премиера Сергей Станишев. През миналата година кабинетът "Станишев" отдели 100 хил. лв. за лобистка кампания в полза на кандидатурата на Бокова за поста генерален директор на ЮНЕСКО. Средствата бяха похарчени за публикации, информационни материали, протоколни разходи, командировки и посещения, като кампанията се координираше лично от тогавашния вицепремиер и външен министър Ивайло Калфин. След избирането си Бокова заяви, че заслугата да заема този пост е на три поредни правителства и благодари на бившите и настоящия премиер Симеон Сакскобургготски, Сергей Станишев и Бойко Борисов. Самият Борисов определи избора й като признание за България. |