Нобеловата награда по физика беше присъдена преди броени минути на трима учени заради откритията им в сферата на фиброоптичните влакна и полупроводниците, съобщи Нобеловият комитет в Стокхолм. Според официалното изявление Чарлз Као, Уилърд Бойл и Джордж Смит са положили основите и са помогнали в огромна степен за формирането на съвременното интернет общество. "Те са създали много иновации с практическо приложение в ежедневието и са осигурили нови инструменти за научна работа", се посочва още в аргументите на комитета.

Као (р. 1933 г.), който е роден в Шанхай, но работи във Великобритания и има американско и британско гражданство, получава половината от наградата, а канадо-американецът Бойл (р. 1924 г.) и американецът Смит (р. 1930 г.) поделят другата половина. Наградата е от 10 млн. шведски крони (1.4 млн. долара).

Откритието на Као датира от далечната 1966 г. и е истински пробив във фибро-оптиката. Той внимателно изчислил как да пренася светлина на големи разстояния по фиброоптични влакна и успял да осъществи операцията чрез свръхчисти влакна на разстояние от 100 км при стандартен капацитет за 60-те години от около 20 м. Ентусиазмът му заразил и други учени, което дало неимоверен импулс на фиброоптиката, се посочва още в официалното изявление на Нобеловия комитет.

Първите свръхчисти влакна били произведени във фабрични условия малко по-късно – през 1970 г., а днес оптичните влакна са в основата на комуникационното общество. Тези влакна улесняват глобалните комуникации през интернет, като светлината преминава през тънки стъклени влакна и пренася всевъзможни данни – текст, музика, образи и видео, за част от секундата. Пръснатите по цялата Земя оптични кабели днес са с обща дължина над 1 млрд. колометра, а всеки час нарастват с хиляди.

Огромна част от трафика са дигитални образи, а втората част от приза е насочена именно в тази посока. През 1969 г. Бойл и Смит изобретили първия успешен дигитален сензор - CCD (Charge-Coupled Device), използвайки т. нар. фотоелектричен ефект. За обясняващата го теория Нобел през 1921 г. получава самият Алберт Айнщайн. Чрез него светлината се трансформира в електрически сигнали. Предизвикателството при изобретяването на сензора било събирането и разчитането на сигнали от голям брой пиксели за кратко време. CCD всъщност е електронното око на дигиталната камера и революционизира фотографията.