В момента администрацията на Барак Обама провежда преглед на досегашната политика и въпреки че все още няма взети решения за бъдещия курс, публично размените "съвети" между генералите и политиците вече очертават стратегия за постепенно смаляване на целите.

Вчера (вторник) Барак Обама имаше двучасова дискусия в Сенатската комисия по отбраната. Срещата със сенаторите и конгресмените става ден преди Обама да обсъди стратегиите за Афганистан и Пакистан със своя екип по национална сигурност. Въпреки че според изявленията на Белия дом решение все още не е взето и не трябва да се оказва публичен натиск върху президента в момента когато той събира фактите, продължителната дискусия в Сената, както и по-голямата публична активност на Обама и неговия екип говорят за нарасналия натиск.

В понеделник министърът на отбраната Робърт Гейтс предупреди военните да дават съветите си на президента лично, а не през медиите. Гейтс не спомена имена, но в края на миналата седмица командващият в Афганистан ген. Стенли Макристъл препоръча, в отговор на въпрос след изказване в Лондон по време на конференция на Международния институт за стратегически изследвания (IISS), Вашингтон да не свива целите си в Афганистан.

В последните няколко седмици най-обсъжданият вариант е за преминаване към т.нар. антитерористична стратегия, вместо по-общата антибунтовническа стратегия, която цели постигането на стабилност в управлението на страната. Поддръжници на този подход в администрацията на Обама били вицепрезидентът Джо Байдън и началникът на кабинета на президента Рам Еманюел.

Според "Уолстрийт джърнъл" лично Еманюел е дал на Обама книгата "Уроци за катастрофа" на Гордън Голдщай, в която се описва как Пентагона вкарва САЩ дълбоко във войната във Виетнам (книгата в момента ежду другото не може да се намери в книжарниците във Вашингтон). Макристъл каза в Лондон, че това е рецепта за създаването на "Хаос-тан", нещо, което той не може да подкрепи.  

Думите на Макристъл бяха разчетени като опит от страна на военните да повлияят на Белия дом чрез публичен натиск. Преди това оценката на Макристъл за ситуацията в Афганистан (която засега е само за вътрешно ползване) "изтече" във "Вашингтон пост" (авторът беше Боб Удуърд – един от журналистите, разкрили аферата "Уотъргейт"), откъдето стана ясно, че командването в региона настоява за рязко увеличаване на военния контингент в страната.

Ген. Макалистър препоръчва увеличаване на американските сили с между 40 и 60 хил. души, което на практика би удовоило сегашния американски контингент. В последната седмица напрежението нарасна още повече след като се появиха информации, че екипът по национална сигурност на президента не е поканил нито Макристъл, нито ген. Дейвид Петреъс – бившият командващ в Ирак и сега началник на централното командване - отговорно за Близкия изток, на първите дискусии за Афганистан в Белия дом. Липсата на Петреъс дори предизвика спекулации, че той е изолиран след като стратезите на републиканската партия за започнали сондажи за издигането на кандидатурата му за президент през 2012 г.  

Гейтс каза в интервю за CNN, че не съществува възможност САЩ да изоставят мисията в Афганистан. Очакванията обаче са, че Белият дом няма да приеме увеличаване на войските поради нарасналите съмнения за смисъла от операцията. Вчера (сряда американско време), след срещата си със сенаторите Обама каза, че "няма да приеме намаляване на контингента".

На пръв поглед това би трябвало да потвърди твърдия американски ангажимент, но според повечето анализатори това е сигнал за отхвърляне на плановете на командването в Близкия изток за по-сериозен опит за стабилизиране на Афганистан по модела на ескалацията на военното присъствие в Ирак.

Според изтеклия план на Макристъл, увеличаването на войските трябва да стане много бързо, а засиленото присъствие (макар в по-ограничен мащаб) трябва да продължи поне още пет години.

Отказът от по-сериозен ангажимент ще промени целия баланс на силите в Афганистан, тъй като нежеланието на европейските съюзници от НАТО да поемат по-големи тежести ще отвори допълнително поле за действие на талибаните и другите въоръжени групи. Канада вече обяви, че се изтегля от страната, правителството в Холандия може да загуби изборите заради участието си в операцията, а немският кабинет поддържа присъствието си в страната до голяма степен от опасения за съдбата на НАТО.

При условие, че новата стратегия е насочена по-скоро срещу терористите и ще се осъществява с "хирургически" удари (с неизбежните жертви сред цивилното население), Европа като цяло ще стане още по-малко ентусиазирана.

Надеждата на екипа на Обама е, че намаляването на военното присъствие ще помогне за обръщане на настроенията на пущуните, които са против западното присъствие в страната, но и против завръщането на талибаните. Белият дом иска освен това мисията в Афганистан да се съсредоточи върху борбата с "Ал Кайда", макар че според повечето експерти терористичната мрежа отдавна не представлява сериозна заплаха.