ЕБВР: Чуждестранните инвестиции в България ще се свият с 32%

ЕБВР: Чуждестранните инвестиции в България ще се свият с 32%

Най-лошото за икономиката на България тепърва предстои, а източноевропейските икономики във валутен борд най-трудно ще излязат от рецесията. Такъв извод може да се направи от последния доклад за икономиките на страните в преход на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), публикуван в четвъртък.
Според ЕБВР България, Литва, Латвия и Унгария са единствените страни в региона, където и през следващата година ще има спад на БВП. От изброените единствено Унгария не е във валутен борд, но страната понесе тежък удар от кризата и първа в региона се обърна за помощ Международния валутен фонд.
"В някои страни с фиксирани валути ребалансирането на реалния валутен курс ще стане за сметка на цените и заплатите, което може да свие съвкупното търсене. Същото влияние може да има необходимостта от балансиране на фискално ниво. Това може да забави възстановяването в страни като България, Латвия и Литва", се казва в съобщението на ЕБВР.
Банката прогнозира, че българската икономика ще се свие с 6% тази година и с 1.5% следващата. ЕБВР е понижила драстично прогнозата за страната ни - в майското издание на доклада институцията очакваше 3% спад на БВП тази година и понижение от 1% за 2010 г.
България е единствената страна в Югоизточна Европа, за която ЕБВР прогнозира свиване на икономиката и следващата година. За четвъртото тримесечие на 2009 г. банката дори очаква годишен спад на БВП от 7.4 на сто. През второто тримесечие НСИ измери понижение от 4.9%. По неокончателни прогнози на ЕБВР в последните три месеца на 2010 г. сривът - измерен на годишна база - вече ще е спрял и може да се очаква минимален ръст от 0.2%.
Основните рискове пред България са свързани с влошаване на качеството на банковите портфейли, смятат експертите на ЕБВР. Други проблеми според тях са дефицитът по текущата сметка и погасяването на външния дълг. "Има значителни рискове от влошаване на кредитните портфейли на банките, ако рецесията се окаже по-продължителна и дълбока от очакваното. "Наблюдава се и нестабилност, свързана с дефицита по текущата сметка и външния дълг, една трета от който е краткосрочен", се казва в доклада на ЕБВР за българската икономика. "В същото време средносрочните перспективи за растеж пред страната остават благоприятни, банковият сектор е добре капитализиран, а централната банка разполага с големи валутни резерви", допълват експертите на ЕБВР.
От началото на годината дефицитът по текущата сметка в платежния баланс на България отчита траен спад, като за август салдото дори е положително, показват данните на националната статистика. Натрупаният от началото на годината дефицит е в размер на 5.5% от БВП - далеч под стойността на показателя в края на миналата година. Тогава дефицитът стигна 25% от БВП. ЕБВР прогнозира, че в края на тази година салдото по текущата сметка ще е с отрицателен знак и ще достигне 12.6% от БВП. Институцията очаква преките чуждестранни инвестиции да се свият към края на декември с почти 32% на годишна база до 5.77 млрд. долара.
Сред публикуваните прогнози се отличават тези за годишен ръст на заплатите от едва 2.6% (при над 12% растеж за 2008 г.) и замръзване на цените за крайния потребител в края на годината с инфлация от само 0.2%. По-рано тази седмица НСИ публикува данни за инфлацията през септември, според които този праг вече е достигнат.
Ерик Берглоф, старши икономист на ЕБВР, пред "Блумбърг" 
Възстановяването:

"Трябва да се радваме, че очакванията ни за криза в Източна Европа не се оправдаха. Ситуацията се стабилизира и вече очакваме възстановяване в Източна Европа, но то може да бъде продължително. Този регион все още усеща ударите на кризата. Възстановяването ще е възпрепятствано от проблемите на банковата система, растящата безработица и влошаващото се качество на банковите портфейли."


Балтийските икономики:

"Като цяло те са в лошо състояние и се оказаха по-нестабилни от останалите. Всички те имат фиксирани валутни курсове, надценени активи и затова пострадаха толкова много. Нямат потенциал за бързо възстановяване, защото нямат голям износ. Проблемът за Балтика е, че няма предимствата на плаващия валутен курс.
Страни като Унгария и Полша могат лесно да коригират курса на националните си валути. Фиксираните курсове на балтийските държави им пречат да направят същото и това вероятно ще спъне бъдещото им стабилизиране."

Унгария:


"Страната показа, че може да направи обратен завой. В началото на кризата изглеждаше най-нестабилната икономика, защото имаше голям държавен дълг и експозиции при заемите в чужда валута. Те се справиха добре и успяха да подобрят фискалните си показатели. Перспективите пред Унгария вече са по-добри, отколкото в началото на годината."


Банките:

"Най-голямото постижение е, че европейските банки не спряха да кредитират въпреки кризата. Знаем, че трябва да погасяват дълговете си, но това ще става по контролиран начин."