Когато през 2007г. икономическият балон в Исландия се издуваше като платното на викингски кораб, Робърт Алибер обикаля из миниатюрната столица Рейкявик и брои крановете на строежите. Заключението му: "Имате една година преди да ви удари кризата", предупредил исландците икономистът от Университета на Чикаго. Трескавото строителство било ясен знак за масови спекулации и нелогично вземане на кредити.

Предупрежденията - отправяни и от икономисти като Джоузеф Стиглиц - са пренебрегнати, пише Роджър Бойс в новата книга "Разтапянето на Исландия" (Meltdown Iceland), търсеща поуките от казуса с почти провалилата се държава.

Така точно преди година тази страна с лунен пейзаж, вулкани и овце се срина в банкрут, след като банките Kaupthing, Landsbanki Islands и Glitnir рухнаха.

Исландия е малко парченце от глобалния пъзъл - страна с около 320 хиляди жители до Полярния кръг. Въпреки нищожните й размери - "целият й финансов и политически елит може да се събере в един автобус" - реализира кризата във всичките й подробности, пише Бойс. "Бурята, връхлетяла Исландия, е микрокосмос на случващото навсякъде в общества, които се предполага, че са далеч по-сложни."

Тезата на Бойс е едновременно увлекателна и смразяваща в описанието как в опита за татчеристка революция страната изпада в битки между враждуващи кланове, опитващи се да контролират собствени банки, да разчистват стари сметки и да завземат далечни острови.

Някои от червивите с пари олигарси нахлуват във Великобритания, завземат дялове от всякакви компании. Един си взема къща в луксозния лондонски "Холанд парк", друг купува футболния клуб "Уестхям Юнайтед".

Новите викинги, както ги нарича Бойс, се возят на лични самолети, хеликоптери и яхти. Мрачният блясък на сделките и безкрайната им амбиция са копирани от други, а авторът разказва за дебелашки шеги и сценки, в които олигарсите ловят сьомга в "река, бистра като джин".

Книгата грабва като исландска сага под звуците на Бьорк, в която се оказва, че в Исландия не действат точно тези сили, които предизвикаха Втората голяма рецесия.

Най-общите паралели са очевидни. В Исландия, както и по много други места, катастрофата дойде отровния коктейл от финансова либерализация, бързо растящ дълг, банкерски трикове и поемане на огромни рискове - всичко това гарнирано с щедри дарения за политическите партии.

В същото време исландската криза е вкоренено в приватизация, която има повече общо с Русия от времената на Борис Елцин, отколкото с Великобритания на Маргарет Тачър.

Бойс ни разказва как исландският премиер Дейвид Одсон, почитател на Тачъл и Милтън Фридман, започва през 90-те години да използва раздържавяването за благоденствието на хората. В действителност се обогатява конкретни хора. Доскоро държавни банки стават банкомати за олигарси, тръгнали да пазаруват в чужбина. Нещо по-лошо - банките са приватизирани без да се създаде по-солиден регулаторен апарат или правила за търговия с вътрешна информация.

Исландските банки не се впускат в играта на американците с рискови ипотеки, твърди Бойс. Предпочитаното им занимание е т.нар. carry trade - вземаш пари евтино - да кажем в Япония, където лихвите са около нулата от 2001г. насам - и ги даваш скъпо като кредити в Исландия, където лихвите са високи, за да се удържа инфлацията.

От чужбина потичат реки от пари и исландските банкери с готовност окуражават сънародниците си да ги вземат. Защо да не купиш къщата на мечтите си с ипотека в японски йени или швейцарски франкове?

Исландците се къпят в лесни пари, тръгват на екскурзии в Тайланд и си купуват рейнджроувъри. Към началото на 2006г., пише Бойс, комбинацията от ръст на кредитите, дефицит по текущата сметка и ескалираща външна задлъжнялост кара агенция "Фич" да промени перспективата си за страната от стабилна на негативна. По-тежък удар идва, когато японската централна банка дава сигнал, че ще вдигне лихвения процент. Инвеститорите разпродават позициите си в Исландия и си тръгват.

"Всички съставни елементи за голяма криза са били налице далеч преди да избухне глобалната криза на ликвидността", обобщава авторът.

Исландските банкери успяват да отложат катастрофата като въвеждат онлайн банкиране с цел изтегляне на пари от Великобритания и клиенти от други държави. Желаещи има - от университетите в Оксфорд и Кеймбридж до лондонската полиция. Но купонът върви към приключване.

"Когато балонът се пръсва през 2008г., банките са се награбили с пари, равняващи се на 10 пъти БВП на страната", пише Бойс.

Крахът оставя исландците с огромен държавен и частен дълг, равен на 403 хиляди щатски долара на глава от населението или 1.6 милиона долара за четиричленно семейство.

Или както горчиво се шегуват днес - всеки исландски Range Rover стана Game-Over.