Размирната есен на 1989 г. Летният отпускарски сезон е приключил, но десетки хиляди източногерманци не се прибират в родината си, а избират трудния път на политически бежанци. След "Паневропейския пикник" на 19 август край унгарския пограничен град Шопрон, когато 800-900 жители на ГДР успяват да преминат в Австрия, мълвата за възможното бягство през Унгария и Чехословакия се разпространява мълниеносно. На 11 септември Будапеща отваря границата си с Австрия и в рамките на 3 дни 15000 гедерейци се спасяват на Запад, а до края на месеца техният брой нараства с още 20000. Това принуждава властите в Източен Берлин да забранят пътуванията до Унгария, което пък води до масов щурм на източногерманци към западногерманските посолства в Прага и Варшава.

Най-многолюдна е източногерманската атака към посолството в Прага, разположено в двореца "Лобкович". Мъже, жени и деца нахлуват в градината на мисията, катерейки  се направо по оградата, докато други биват свалени от чехословашката милиция. Към края на септември в градината на посолството къмпингуват близо 6000 жители на ГДР, а условията са на ръба на хуманитарната катастрофа - легацията не може да смогне с изхранването им, липсва достатъчно вода, нараства опасността от зарази.

На 30 септември, след продължително преговори с режима на Хонекер, западногерманският външен министър Ханс-Дитрих Геншер провъзгласява от балкона на "Лобкович" щастливата развръзка - бежанците могат да отпътуват към Западна Германия. От Прага с влакове през територията на ГДР в посока ФРГ са превозени 4700 души, от Варшава - 809. На 3 октомври 89-та още 6000 "оси"-та щурмуват посолството в Прага...

Един от свидетелите на вълненията от онези дни е Ойген Бродовски, тогава 19-годишен ученик от ГДР, който с класа си бил на посещение в ЧССР и за малко да стане участник в историческите събития. Ето разказът му, излъчен наскоро по Радио Прага:

Пред учениците, озовали се на входната порта, се разкрива емоционална гледка. "От вътрешната страна на оградата се бяха накачили 30-ина души, а отвън, от нашата страна имаше 40-ина. Стиснахме ръцете на много хора, видях лица, по които се четеше несигурност. Те ни казваха: "Хубаво, че сте тук и ни подкрепяте морално". Но бъдещето в момента изглеждаше абсолютно неясно."

"Хората вътре ги беше страх да излязат, защото не знаеха дали ще могат отново да влязат в посолството", продължава Бродовски. Някои молят стоящите отвън да им донесат дрехи и покъщина, оставена в бързината в паркираните наблизо трабанти и вартбурзи. "Още помня благодарността им. Те казваха: "Подаряваме ви трабанта, вземете вартбурга, ние оттук повече няма да излезем."

Боровски отбелязва, че не са приели подаръците. Нямало как да се върнат у дома с трабант, все пак били ученици. На въпроса на Радио Прага осъзнавали ли са какво точно се случва, той отговаря просто "Не". Въобще не е съзнавал, че се случва нещо историческо. Но в едно Боровски е убеден: "Беше абсолютно прекрасно".