Договорът за руско военизирано присъствие в Сърбия е потенциално най-важният резултат от посещението на президента Дмитрий Медведев в Белград на 20 октомври.

Става дума за логистичен център за руското Министерство на извънредните ситуации (МЧС) край Ниш с възможност за използване на местното летище.

В случай на криза може да възникнат и проблеми в съседните България и Румъния - членки на НАТО, ако Москва поиска преминаване на нейни транспортни самолети през тяхното въздушно пространство за снабдяване или подсилване на центъра.

Това коментира американската фондация "Джеймстаун" (Jamestown Foundation), която припомня, че руснаците имаха такъв проблем през 1999 г., когато България, Румъния и Унгария не предоставиха коридор за руски военни транспортни самолети до летището в Прищина.

Тогава правителството на Иван Костов заяви, че няма проблем това да стане, стига Москва да го изиска по протоколния ред и след споразумение с току-що сформираната и предвождана от НАТО мироопазващата мисия КФОР. На практика тогава Русия се опита изпреварващо да заеме позиции на единственото летище, от което можеше да се снабдява мисията.

Споразумението за центъра край Ниш бе подписано от сръбския вицепремиер и министър на вътрешните работи Ивица Дачич и министъра на извънредните ситуации на Русия Сергей Шойгу. В текста се предвижда създаване на "хуманитарен" логистичен център за реагиране на природни и индустриални катастрофи. Целта на двете страни е той да бъде доразвит така, че да може да покрива целия Балкански полуостров.

Гражданското летище "Император Константин" е второ по големина в Сърбия след това в Белград.

Договореността със Сърбия е уникална за европейска държава и прилича на символичен отговор на голямата американска база "Кемп Бондстийл" от другата страна на границата с Косово, коментира авторът Владимир Сокор, старши анализатор на "Джеймстаун" по проблемите в Евразия.

Трудно е да си представим някой в Европа да се съгласи да приеме постоянно на своя територия руски военизирани отряди за борба с пожари, наводнения и борба с химическо заразяване под претекст, че ще се борят с някакви катастрофи, пише Сокор. Министерството на извънредните ситуации е напълно военизирана структура и със споразумението Русия получава възможност да разположи в Сърбия униформени служители, хеликоптери и доставки с двойно предназначение.

Сокор обръща внимание и на подкрепата на Москва за сръбската позиция по Косово и на "кратката полуофициална" среща на Медведев в Белград с премиера на босненските сърби Милорад Додик, когото окуражил да не приема "наложени решения" от САЩ и ЕС за устройството на Босна и Херцеговина. Според статията по този начин руснаците се опитват да получат стратегически позиции на Балканите.

Московският в."Комерсант" също посочи "любопитния документ", съгласно който "на тази основа в перспектива се планира в Южна Сърбия създаване на мощна регионална база за оказване помощ на балканските държави по ликвидиране на извънредни ситуации". Изданието твърди, че идеята е лично на министър Сергей Шойгу. "Реализацията на тези планове ще укрепи руското присъствие на Балканите, при това не само икономическото", коментира "Комерсант".

То е създадено на 27 декември 1990 г., т.е. в последните месеци от съществуването на СССР, чрез отделянето на Гражданска отбрана от армията в Руски корпус на спасителите. На 21 април 1991 г. за негов ръководител е назначен зам.-министърът на строителството Сергей Шойгу, който заема този пост и до днес. Шойгу е с чин генерал, под чието командване през същата година преминават войските на гражданската отбрана. На интернет сайта на МЧС те са представени като "държавна военна организация, включваща войнски формирования - съединения, войнски части и организации (...), които са основна сила за бързо реагиране на ведомството и решават специални задачи в мирно и военно време".

През годините служителите на министерството изпълняват хиляди мисии по гасене на пожари, спасяване на бедстващи от наводнения, земетресения и индустриални аварии, но също така и хуманитарни мисии в зони на военни действия.

Тя е създадена през 1984 г. на базата на сътрудничеството между покойния президент и основател на фондацията Уилям Геймър и Аркадий Шевченко - най-високопоставеният съветски дипломат, избягал на Запад. Шевченко бе постоянен представител на СССР в ООН и малко преди да поиска през 1978 г. политическо убежище в САЩ, бе станал заместник генерален секретар на ООН по политическите въпроси и дейността на Съвета за сигурност.

Първоначално фондацията подпомага избягали дисиденти, събира информация за недостъпните върхове на тоталитарните режими и директно участва в "разпространяването на демокрацията и свободите в страните от бившия съветски блок". Директорът на ЦРУ Джеймс Улси подпомага раждането на "Джеймстаун" и издръжката на бегълците чрез организиране на лекции и публикации.

През последните години дейността й се разширява и с консултиране на институциите във Вашингтон по проблемите с тероризма и глобалните заплахи за сигурността. Анализатори я определят като принадлежаща към течението на неоконсерваторите, чийто най-ярък пример бе администрацията на президента Джордж Буш.

В борда на "Джеймстаун" членуват хора като Брус Хофман (бивш шеф на контратероризма и директор на вашингтонския офис на RAND Corporation), Мишел ван Клийв (бивш шеф на контраразузнаването при президента Джордж Буш) и Марша Карлучи (вдовица на бившия директор на ЦРУ и министър на отбраната Франк Карлучи). Преди няколко години в борда бяха Джеймс Улси, Збигнев Бжежински и Дик Чейни.