След 10 години Източна Германия ще догони най-бедните си роднини на Запад
На източногерманските провинции ще им трябват още 10 години, за да достигнат икономически най-бедните западни провинции. Тази прогноза обяви Институтът за германската икономика (IW) в Кьолн в навечерието на 20-та годишнина от събарянето на Стената. Източна Германия догонва Западна по-бързо от очакваното, но все още има какво да се желае.
След 1989 г. източногерманската икономика расте двойно по-бързо, отколкото в други региони на света в подобно изходно положене, твърдят експертите на IW. Благодарение на обилната правителствена помощ през тази година БВП на глава от населението е стигнал 70% от западногерманската стойност. Според икономическата теория на конвергенцията обаче тази цел би трябвало да е факт едва през 2028 г.
Директорът на института Михаел Хютер все пак предрече, че икономическата мощ на петте нови провинции (Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург, Саксония-Анхалт, Саксония и Тюрингия) вероятно никога няма да се изравни със средния показател за западните, тъй като на Изток все още няма могъщи финансови и икономически центрове като Франкфурт, Мюнхен и Хамбург. Настигането се отнася за най-бедните западни провинции - Шлезвиг-Холщайн, Долна Саксония и Райнланд-Пфалц.
Столицата Берлин ще продължи да отсъства от списъка на първенците, сочи още проучването. "Трябва да признаем, че ще се запазят дългосрочните регионални различия, както между Саксония-Анхалт и Баден-Вюртемберг, така и между Долна Саксония и Бавария", подчерта Хютер пред в. "Ди велт", давайки примера, че и сега БВП на глава от населението в Хесен (където попада Франкфурт) е с 40% по-висок от този в Шлезвиг-Холщайн.
По-бързата скорост на източното развитие може да означава и край на специалните помощи за някогашната ГДР. Догонят ли 5-те нови провинции най-бедните от Западна Германия, от 2020 г. вече няма да има нужда от т.нар. "солидарен пакт" и допълнителните данъчни начисления за източното възстановяване, смятат от IW. Втората версия на пакта ("Солидарен пакт II"), която е в сила от 2005 г. и предвижда общо 156 млрд. евро за изравняване на източния със западния стандарт, изтича по план през 2019 г.
Кризата в момента по-силно засяга заетите на Запад, тъй като в тамошните ориентирани към износа предприятия се съкращават повече работни места, посочва още Хютер. Освен това демаграфският фактор - застаряващото население - започва да разтоварва източногерманския пазар на труда. Многочислените "набори" сега излизали в пенсия, а на тяхно място идвали малобройните млади генерации.
Според IW източногерманската икономика в бъдеще ще страда повече от недостиг на квалифицирани работници, отколкото от липса на работна ръка въобще. След няколко години тенценцията щяла да засегне и западните райони, тъй че Изтокът бил един вид "лаборатория" за цялата федерална република.
"Солидарният пакт" е споразумение между федералното правителство и провинциите, сключено на 13 март 1993 г. Неговата цел е чрез директни субсидии и отчисления да се преодолят породените от разделението на Германия дисбаланси, а районите от бившата ГДР икономически да се доближат до тези във ФРГ. В рамките на първия му вариант (1995-2005) са осъществени редица мерки, сред които:
- увеличение на фонда "Германско единство" със 160.7 млрд. марки;
- годишни трансфери за 5-те нови провинции и Берлин от 20.6 млрд. марки за период от 10 години;
- вдигане на дела на федералните провинции в приходите от ДДС - от 37% на 44%;
- погасяване на старите дългове на комуналното жилищно строителство в някогашната ГДР и др.
Но постепенно германските власти виждат, че лелеяната цел за изравняване между източните и западните земи няма да успее толкова бързо, затова през 2001 г. се договарят за втора версия на пакта, която влиза в сила от 2005 г. Общата сума на допълнителните помощи възлиза на 156.5 млрд. евро, като най-мащабните трансфери са в първите 4 години (по над 10 млрд. евро годишно), докато за последните две - 2018 и 2019 г. - се предвиждат плащания от съответно 2.18 и 2.09 млрд. евро
| Допълнителен помощен инструмент е солидарното данъчно начисление (разговорно наричано "золи", "Soli"), което обаче не е пряко обвързано с конкретни цели от възстановителните дейности на Изток. Добавката се начислява върху данъка общ доход, данъка върху доходите от капитали и върху корпоративния данък във федералната република и на практика се плаща от всички работещи германци. В момента солидарната ставка възлиза на 5.5 % от данъка върху общия доход, съотв. и корпоративния данък. Въведена е на 1 юли 1991 г. и до 1997 г. беше в размер на 7.5%. В последните години, с набъбването на вътрешното германско задлъжняване и ударите от световната финансова криза, много икономисти настояват за премахване на добавката. След Обединението на 3 октомври 1989 г. федералната република наследява старите дългове на ГДР в размер на 336 млрд. марки. Дългът е поет директно от правителството и е погасен самостоятелно, без специални програми. |