Офсетният план на ООН за Третия свят вече привлича инвеститори

Офсетният план на ООН за Третия свят вече привлича инвеститори

Офсетният план на ООН за Третия свят вече привлича инвеститори
Програмата на ООН за намаляване на въглеродните емисии на развиващите се страни чрез разпространяване на нови технологии, доскоро гледана с насмешка и недоверие от потенциалните инвеститори, вече е започнала да привлича вниманието им, предаде Ройтерс, като се позова на свързани с нея експерти. Планът предвижда снабдяването на милиони от третия свят с прости устройства като слънчеви бойлери и енергоспестяващи печки, които биха намалили вредните емисии и същевременно биха подобрили начина на живот на получилите ги.
Някои проекти


Слънчеви нагреватели в Тунис, Ecosecurities

Инсталиране на 150 000 броя в домакинствата за периода 2007-2011 г. Годишният брой кредити за инвеститорите е около 600 000 за период от 10 години. Проектът е във фаза на формално одобрение от одитор на ООН.


Програма за строеж на енергийно ефективни сгради в Мексико, Ecosecurities

Развивана съвместно с Националната жилищна комисия (Conavi) с цел проектиране и инсталиране на по-ефективно осветление, по-добра изолация, слънчеви панели и слънчеви нагреватели. По предварителни оценки програмата трябва да свие емисиите на дом с 0.5-0.2 тона годишно. Одобрението в ООН започва в края на годината.



По-ефективни печки за готвене в Бангладеш, J.P. Morgan и Cool nrg International

Предвижда инсталирането на 5 млн. печки, от които да се възползват около 30 млн. жители на страната. Печките намаляват потреблението на гориво и съответно вредните емисии с 50%. Общият обем спестени емисии ще бъде около 1.5 млн. тона годишно под формата на CER.
Програмата дава възможност за провеждане на минипроекти, което е крачка напред в сравнение със съществуващия Clean Development Mechanism (CDM), който дава предимство на големите инвестиции като соларни паркове и вятърни централи. Чрез него инвеститорите градят зелени енергийни проекти и печелят въглеродни кредити за всеки тон спестени емисии, обяснява Ройтерс.
"Очевидно е, че CDM няма да може да проработи в много страни", казва Чандра Шехар Синха, директор в "Джей Пи Морган", отговарящ за екопазарите в Азия. "Ако искате активност в страни извън Китай и Индия, трябва да се потърси друг подход."
ЕС подкрепя разширяването на CDM, за да бъдат свити емисиите по различни начини и в развиващите се страни. Досега лъвският пай от схемата на стойност 6.5 млрд. долара за 2008 г. отиваше именно в Китай и Индия, а ЕС иска парите да достигат и до по-бедни и по-малко развити страни. Същевременно Брюксел изразява съмнения от ефективността на отпускането на въглеродни кредити за големи хидро- и вятърни проекти.
Програмата за минипроекти, наречена евфемистично programme of activities (PoA), обаче досега вървеше изключително трудно поради бюрократични спънки и опасения. Тази година обаче специален панел на ООН се зае да опрости процедурите. "CDM не е прост, той отнема време и енергия. Но веднъж разбрали как работи, схемата тръгва гладко, а същото се отнася и за PoA, която следва подобни правила", обяснява Лекс де Йонг, председател на изпълнителния борд на CDM.
Данни на ООН показват, че един PoA проект вече е формално регистриран, а още 15 са в процес на одобрение. На масата са още десетки, които в момента се разработват и оценяват от потенциалните инвеститори. "Виждаме ръст, но действаме внимателно, тъй като правилата в CDM се менят постоянно", казва Пол Софи, мениджър бизнес развитие в Ecosecurities, компания за разработване на проекти.
В момента тя работи върху два проекта в Тунис и Мексико и преглежда още няколко. Проектът в Тунис предвижда инсталирането на 150 000 слънчеви нагревателя за вода в домакинствата, което ще осигури на инвеститорите 600 000 въглеродни кредита (certified emissions reductions - CER) по схемата на ООН за период от 10 години. Друга подобна компания - Emergent Ventures India, оценява няколко потенциални PoA, сред които подобряване на електропреносни мрежи с нисък волтаж и на трансформатори, за да се намалят загубите на ток до 35%.
Всички инвеститори обаче се оплакват от високите цени за одит на проектите. Според Ашутош Панди от Emergent Ventures India за всеки PoA проект те варират между 50 000 и 70 000 долара, а със съпътстващите схеми отиват още по-високо.