Някои от изказванията, които идват от Централна и Източна Европа по повод Русия звучат алармистки, каза Збигнев Бжежински по време на конференция, организирана от Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон.

На "САЩ и Централна Европа: сближаващи или раздалечаващи се интереси" се обсъждаше дали Източна Европа все още е в центъра на вниманието на американската администрация. Темата стана отново популярна след решението на Вашингтон преди месец и половина да преориентира плановете си за противоракетна отбрана, което беше възприето от мнозина като реверанс към Русия.

Бжежински даде конкретен пример с писмото на група интелектуалци от региона, което призоваваше администрацията на Барака Обама да не загърбва Източна Европа.

Според Бжежински (бивш съветник по националната сигурност на президента Джими Картър и съветник по външната политика в екипа на Барак Обама по време на неговата предизборна кампания), има съществена разлика между "врътването кранчето на тръбопроводите в Украйна и изпращането на танкове в Прага".

По думите на Бжежински в Русия все още съществува идеята за възстановяване на предишната мощ на страната, но в същото време расте и разбирането за ограничените възможности това да се случи. Като пример той даде речта на руския президент Дмитрий Медведев "Напред Русия!", която беше точно, но мрачно описание на руската действителност – икономическа изостаналост, корупция, патернализъм....

"Ако аз бяха написал подобен материал за руската преса, щяха да ме обявят, че съм антируски настроен", каза Бжежински и допълни, че Русия просто не е способна да застраши съседите си по начина, по който много източноевропейци се страхуват. Дори операцията на руската армия в Грузия през миналата година е показала колко са ограничени възможностите на Москва. Руската армия претърпя непропорционално големи загуби, на фона на слабата съпротива на грузинските войски, допълни той.

Бжежински обаче предупреди, че въвличането на САЩ в Югоизточна Азия – Афганистан и Пакистан, трайно пренасочва интересите на страната. "Това е моето притеснение", допълни той. Вашингтон ще трябва да се концентрира дългосрочно върху ситуацията не само в АфПак, както вече станаха известни двете страни, но и върху отношенията си с Иран, Индия, върху израелско-палестинския конфликт, което очевидно намалява ресурсите на САЩ.

Затова той препоръча на източноевропейците да не се опитват да играят самостоятелно във Вашингтон, "защото ние можем да се занимаваме само с Европа, ако има такова нещо като Европа".

Помощник-държавният секретар Филип Гордън, който отговаря за региона на Евразия, коментира, че не вижда разминаване, дори напротив, все по-голямо сближаване на интересите, тъй като и САЩ и източноевропейските страни са изправени пред едни и същи предизвикателства. "Ние сме ме наясно, че рисковете за сигурността в Източна Европа, заплашват цяла Европа", каза Гордън.

Според него подобряването на отношенията на САЩ с Русия не е за сметка на някой друг. Като пример Гордън посочи, че новият противоракетен план на САЩ също предполага разполагането на ракети в Полша, макар и от друг тип. "Това, че досега не сме чули оплакване от Москва, не означава, че планът е в полза на Русия".

По неговите думи, предлаганата система за защита е по-добре съобразена с реалните възможности на Иран и ще може да защити и Югоизточна Европа, която скоро може да се окаже в обсега на иранските балистични ракети.