Жаргонът на климатичния дебат

Жаргонът на климатичния дебат

Жаргонът на климатичния дебат
Глобално затопляне (Global warming) – Постепенно повишаване на средната температура на Земята, за което се смята, че е причинявано от натрупването в атмосферата на парникови газове. Учените твърдят, че промените в климата, предизвикани от това затопляне, ще предизвикат стопяване на полярните шапки и ледниците по планините и ще засилят бурите и засушаването. Тази теория обаче все още е обект на ожесточени дебати, като мнозина оспорват идеята, че хората имат пръст в глобалното затопляне, а други, сред които и много републиканци в американския Конгрес – че то изобщо е факт и заплаха.
Парникови газове (Greenhouse gases) – Химически съединения, който улавят слънчевата топлина и я задържат около Земята като своеобразно одеяло. Най-активните сред тях са метанът и въглеродният двуокис. Привържениците на законодателство за борба с промените на климата смятат, че въглеродните емисии, отделяне при изгарянето на фосилни горива като въглища и петролни продукти, са основните причинители на глобалното затопляне.
Въглероден отпечатък (Carbon footprint) – Измерване на въздействието на човешката дейност върху околната среда под формата на количеството парникови газове, които тя произвежда, изчислени в единици въглероден двуокис.
Въглероден офсет (Carbon offset) - Плащане за допълване или компенсиране на въглеродни емисии. Може да се извършва от държави, компании и отделни личности. В интернет вече има много сайтове, чрез които може да се заплати за например засаждне на дърво за овфет на въглеродния двуокис, изпуснат в атмосферата при каране на автомобил или полет със самолет. Налице е и неформален пазар, чрез който компании могат да офсетнат емисиите си. Рецесията удари търсенето, като в момента търговията върви между 3 и 11 долара за тон, а перспективите постепенно се подобряват.
Лимитна търговия (Cap and trade) – Система, която поставя ограничения на вредните емисии и дава разрешения в тези рамки. Компаниите с емисии под лимита могат да продават разрешения на по-големи замърсители на нов финансов пазар. Администрацията на Обама и демократите в Конгреса подкрепят системата, а републиканците смятат, че тя ще вдигне цените на енергията и ще принуди много американски компании да изнесат производството си.
Въглеродни разрешения (Carbon permits) - Използват се в лимитната търговия, като дават право на притежателя им да изхвърля парникови газове. В Сената на САЩ вече има план за раздаване на тези разрешения.
Въглероден данък (Carbon tax) – Налагане на данък върху фосилните горива в зависимост от съдържанието на въглерод в тях. Чрез него ще се насърчава употребата на повече чисти източници на енергия. Корпоративният свят даде знак, че го подкрепя, но все още е далеч от законодателната рамка.
Копенхаген – Мястото на срещата за климата през декември, където трябва да бъдат договорени параметрите на новия климатичен ред.
Протоколът от Киото (Kyoto Protocol) – Международно споразумение, подписано през 1997 г., поставило обвързващи цели за свиване на вредните емисии, но неприложено докрай. САЩ така и не влизат в договора, който изтича през 2012 г. По план срещата в Копенхаген трябва да надгради върху основата на Киото.
Механизъм за чисто развитие (Clean development mechanism) – Част от Киото, която разрешава на развитите страни да инвестират в зелени проекти в третия свят и така да намаляват емисиите на развиващите се страни. Системата е алтернатива на далеч по-скъпото свиване на емисиите в развития свят.