Синът на Пабло Ескобар съжали за престъпленията на баща си
Синът на легендарния колумбийски наркобарон Пабло Ескобар поднесе публично извинение за многото престъпления на баща си, извършени в годините преди той да бъде застрелян в Меделин.
"Като членове на семейство Ескобар приемаме отговорноста за случилото се и молим за прошка за страданията, които моят баща е причинил на Колумбия," заяви пред Ройтерс 32-годишният Хуан Пабло Ескобар, който в наши дни живее в Аржентина под името Себастиян Марокин.
Марокин, архитект по професия, коментира, че е решил да се откаже от анонимността си в опит да помогне за обединението на родината си, където правителството води ожесточена война срещу различни наркокартели и бунтовническата групировка ФАРК.
Изповедта на наследника на Ескобар може да бъде видяна в документалната лента "Греховете на моя баща", чиято премиера е тази седмица в рамките на аржентинския филмов фестивал Мар дел Плата. Във филма Себастиян/Хуан Пабло разказва за живота на наркобарона и се среща с децата на две от най-известнитему жертви – покойният министър на правосъдието Родриго Лара Бония и кандидатът за президент на Колумбия Луис Карлос Галан. Двамата загубват живота си, след като обявяват своеобразна война на доходоносния наркоизнос, донесъл през годините на Ескобар над 3 млрд. долара.
"Отначало ни беше нервно и неудобно, но накрая почуствахме облекчение и се освободихме от натрупания гняв," разказва Клаудио Галан след срещата си с Марокин. "За това му благодарим."
"Греховете на моя баща" хвърля поглед към хилядите жертви на картела Меделин, ръководен от Ескобар. Освен това Марокин разказва за човешкото лице на наркобарона – как го е учил да кара колело и е чел приказки за лека нощ на малката му сестра. Описани са пътуванията около света, именията за милиони долари, частната зоологическа градина в хасиенда "Наполес" с над 200 редки вида.
"Все едно бях роден в Дисниленд. Радвах се на магията, но тя не трая дълго," твърди Марокин.
Всичко се променя, когато Ескобар нарежда убийството на Родриго Лара Бония. На следващия ден семейството бяга в Панама, а след това се укрива в Хонурас.
При завръщането им в Колумбия се опасяват, че могат да бъдат отвлечени от някой от многото си врагове, а постоянното криене от тях и от властите става непоносимо.
Положението на семейство Ескобар е толкова в окаяно, че една цяла седмица оцеляват само на кутия с мухлясало шкембе, докато в същото време носят със себе си куфар с 2 млн. долара.
"Кара те да осъзнаеш, че парите от дрога немогат да те спасят. Умирахме от глад, имахме два милиона долара с нас, а не можехме да си купим дори килограм ориз," спомня си Себастиян Марокин.