През последните години все повече и повече се говори за това как човешката дейност от индустриалната революция насам се е отразила пагубно на световния климат и носи главна вина за промените в него и последствията от тях - топенето на ледовете, тежките засушавания в доскоро плодородни райони, измирането на стотици растителни и животински видове. Глобалното затопляне е прието за почти сигурен факт.

То е обект на стотици изследвания на атмосферата, океаните, пустините, ледените шапки и дори гравитацията на планетата. За него може да се говори с такава категоричност, че през 2007 г. Междуправителственият панел за промените в климата (МППК) обяви, че вероятността наблюдаваните изменения да не са резултат от вредните парникови емисии на човечеството е по-малка от десет на сто.

Точно тези 10 процента обаче предизвикват ожесточен дебат, който вади на показ най-различни аргументи против установеното. Някои от тях са, меко казано, абсурдни, други изглеждат като едностранчиво и изопачено представяне на информацията, а трети, подкрепени с факти, звучат доста логично в ушите на неспециалиста.

Една от теориите гласи, че промените в средногодишните температури – и към по-топло, и към по-студено – се дължи на наклона на оста на Земята. В момента той е около 23.44 градуса, но от гледната точка на хилядолетията планетата се "клатушка" между 22 и 25 градуса и двата полюса се изместват на година с по около десетина сантиметра.

Според учени от университета в британския град Нюкясъл това придвижване на оста по отношение на Слънцето е "виновно" за излизането на Земята от последната голяма ледникова епоха отпреди 144 хил. години, както и за сегашното затопляне, тъй като оказва влияние върху количеството светлина в двете полукълба и бавно измества баланса от приетото за нормално положение, при което слънчевата радиация бележи пик през лятото в Северното полукълбо.

Друга интересна теория се крепи на слънчевата активност и може да бъде обобщена в съвсем просто изречение – угасете Слънцето и на Земята ще стане много, ама много студено. Според тази теория достигащата до нас топлина зависи от слънчевите ветрове – потоци от плазма, изхвърляни от горната атмосфера на звездата. И тъй като силата им зависи от цикъла на слънчевата активност, то колкото повече петна са наблюдавани по повърхността му, толкова по-топла би трябвало да става Земята. И обратното.

Най-добрият пример за това е Малката ледникова епоха от XVII и XVIII век. Наричана е така, защото по това време зимите са особено тежки, средногодишните температури – занижени, което се е усещало особено силно с оглед на слабите селскостопански реколти. По същото време астрономите отбелязват сериозно намаление в броя на тъмните петна по повърхността на Слънцето, като за три десетилетия са измерени едва 50-ина петна вместо обичайните 40-50 хиляди. На другия полюс е положението през последните шест десетилетия, белязани от най-големия брой слънчеви петна от 1150 години насам.

Против този причинител на глобалното затопляне обаче е фактът, че от 80-те години активността на Слънцето е непроменена, а температурите продължават да се покачват.

Тези и други не чак толкова правдоподобни теории често служат за флагмани на различни групи, отхвърлящи човешката вина или климатичните промени като цяло. Още в края на 80-те, когато желязната лейди Маргарет Тачър заявява, че е необходима държавна намеса за овладяване на вредните емисии, на другия край на Атлантическия океан започва да се заражда неформалната опозиция на глобалното затопляне. В нея попадат големите петролни компании, стотици учени, мозъчни тръстове, политици и дори рекламни фирми.

Аргументите са много. Според някои сред научната общност липсва консенсус около сериозността на доказателствата в подкрепа на причинените от човека климатични промени или ако такива има, то те са базирани на наблюдения от прекалено кратък от историческа гледна точка интервал, за да имат значение.

Други приемат това, че индустриалната дейност оказва влияние, но не са склонни да се съгласят, че покачването на температури от последния половин век има връзка с изхвърляните в атмосферата вредни емисии или пък че бъдещите последствия от тях биха могли да бъдат катастрофални.

Трета група отрицатели на глобалното затопляне се опират на изследвания на световния климат, сочещи, че флуктуации в температурите е имало още далеч преди хората да започнат да използват въглища и петролни продукти. Четвърта, по-малка група, поддържа теорията, че промените са естествено причинени от изхвърляните в атмосферата газове вследствие от вулканична активност.

Не са малко и тези, които са напълно съгласни, че човешката дейност е виновна за промените в климата, но не подкрепят скъпоструващата борба срещу тях с аргументи, че тя ще бъде прекалено голяма тежест за бюджетите на отделните страни и дори, че затоплянето може да бъде от полза за световната икономика.

Най-сериозният опит за отричане на глобалното затопляне води до създаването на просъществувалата цяло десетилетие "Глобална климатична коалиция" (GCC). Основана броени месеци след МППК, тя получава финансова подкрепа от редица американски автопроизводители, дърводобивни и петролни компании. Сред тях са световноизвестни брандове като "Дженеръл мотърс", "Ексон", "Тексако", "Форд", "Крайслер" и дори влиятелната Търговска камара на САЩ.

Целта е една – с лъскави доклади, агресивно лобиране на междуправителствени срещи и постоянно напомняне за негативните последици от борбата с климатичните промени (загуба на БВП, безработица, бюджетни дефицити) да се предотврати налагането на закони, ограничаващи вредните емисии. Сред медиите са разпространени стотици видеорепортажи, показващи, че покачването на нивата на въглеродния диоксид в атмосферата ще се отрази ползотворно на селскостопанското производство и ще помогне за решаването на световния проблем с недохранването.

През 1992 г. представители на GCC присъстват на станалата известна като Конференция за Земята международна среща в Рио де Жанейро и успешно лобират пред американското правителство за избягването на задължителни ограничения над парниковите емисии. Пет години по-късно за срещата в Киото в САЩ започва скъпа рекламна кампания с лозунги като "То не е глобално и няма да проработи" и наблягащи върху опасенията на обикновените американци, че евентуално международно климатично споразумение ще увеличи цената на бензина.

Скоро обаче става ясно, че научният и общественият консенсус около промените в климата е достатъчно силен и големите корпорации, стоящи зад коалицията получават от нея твърде негативен PR, с което GCC бавно замира и през 2002 г. прекратява съществуването си.

Въпреки това обаче антиклиматичното лоби не престава да съществува. От разпространени през юни 2005 г. документи от Държавния департамент на САЩ става ясно, че администрацията на президента Буш например е изказала благодарност на висши ръководители на петролния гигант "Ексон" за приноса им към климатичната позиция на Белия дом, включително за конференцията от Киото.

По същото време се разразява и минискандал около разкрития за това, че компанията спонсорира учени и мозъчни тръстове, които срещу 50-60 хиляди долара са склонни да излязат в публичното пространство и да опровергаят научните факти за глобалното затопляне.

По някои непотвърдени сведения в периода 1989-2005 г. само поддържането на политическото лоби във Вашингтон е струвало на големите в петролната индустрия 179.5 млрд. долара.