Високопоставен германски климатичен експерт изрази в интервю за Ройтерс надежда, че той и колегите му по света са сбъркали за глобалното затопляне. Ханс Йоахим Шелнхубер, директор на Института по климатология в Потсдам, каза, че не изпитва удоволствие да влиза в ролята на пророк на разрухата и се надява ефектите на промените в климата да се окажат преувеличени.

"Би било чудесно, ако някой механизъм, който досега не сме били в състояние да разберем, се окаже, че има все още влияние и успее да стабилизира глобалното затопляне в сегашния му вид. Ще се радвам, ако се окаже, че не сме разбирали системата толкова добре, колкото смятаме, и че имаме още 20-30 години, за да забавим или дори да спрем глобалното затопляне", каза Шелнхубер, който е професор по физика и съветва германския канцлер Ангела Меркел и ЕС за промените в климата. По думите му обаче също толкова възможно е учените да бъркат и в обратната посока и да подценяват случващото се с климата на Земята.

Повечето учени са на мнение, че натрупването на парникови газове в атмосферата вследствие на изгарянето на фосилни горива затопля планетата, малцина смятат, че промените са резултат на естествени флуктуации на климата, припомня Ройтерс. Шелнхубер ще участва във форума в Копенхаген.

"Все едно плаваме на "Титаник", но този път поне на хоризонта е чисто, а ние сме въоръжени с модерен радар, а не просто с бинокъл, казва ученият. Проблемът обаче е, че корабът има 192 капитани, което може да се окаже фатално. Въпреки това се надявам, че в Копенхаген може да се случи чудо."

Миналия месец Шелнхубер представи заедно с още 25 експерти доклад, озаглавен "Диагноза за Копенхаген", в който обяви, че глобалното затопляне се ускорява и до 2100 г. морското ниво може да се вдигне с 2 метра. Това пък изисква по-бързи действия и свиване на вредните емисии още към 2015 г., за да се избегне катастрофалното развитие на климатичните промени. Скептиците контрират, че докладът е опит за извиване на ръцете преди преговорите в датската столица.

"Лично аз бих желал наистина да става дума за всяване на страх, за преувеличение", казва Шелнхубер и допълва, че научните заключения минават през няколко проверки, преди да бъдат оповестени пред обществото. "Какви специални интереси представляваме? Изводите ни нямат нищо общо със специални интереси. Системата е сглобена така, че да осигури максимална сигурност и надеждност на данните." "Никой не влиза в науката, за да изкара много пари, да стане известен или да се среща с хубави жени. Хората стават учени, защото искат да стигнат до истината", заключи Шелнхубер.