"Умни" схеми за финансиране могат да умножат иначе ограниченото обществено финансиране на борбата с промените на климата, смятат инвеститори, цитирани от Ройтерс. Според тях именно недостигът на средства е сред най-сериозните пречки за постигане на нов климатичен договор.

Развиващите се страни искат богатите да платят за решаване на климатичния проблем, създаден главно от индустриализирания свят, а решението да бъде фиксирано на срещата в Копенхаген, която започва в понеделник. Дупката във финансирането, причинена от рецесията, обаче прави конкретните оферти все по-несигурни.

Въглеродният пазар, създаден по силата на Протокола от Киото, досега не успя да генерира очакваните десетки милиарди приходи, но все пак през миналата година реализира 6.5 млрд. долара в рамките на офсетната схема на ООН. "Към въглеродното финансиране можем да добавим още цял набор от инструменти", смята Мъри Уорд от новозеландската Global Climate Change Consultancy.

Някои развиващи се страни настояват поне 1% от БВП на богатите да бъде заделян за климатични цели, а в същото време по оценки на анализатори и на самите развити страни адаптацията на бединте към климатичните промени ще струва между 100 и 300 млрд. долара годишно до 2020 г. В момента на масата са едва 10 милиарда. "Разликата между желания и възможности е очевидна", казва климатичният анализатор за HSBC Ник Робинс.

Налице са все пак много идеи как недостатъчните обществени средства да бъдат умножени и да бъде мобилизиран частният сектор, за да се достигне желаната граница от 100 милиарда. Те варират от държавни гаранции за отпусканите заеми и поемане на дялове във високорискови проекти до продажба на държавни облигации, които да се изплатят след 10-15 години, за защита например на тропическите гори.

"Институционалните инвеститори са привличани от дългосрочните облигации и ако политиката бъде насочена в правилната посока, те ще реагират с фондове", казва Джеймс Камерън, вицепрезидент на зелената инвестиционна групировка Climate Change Capital. "Инвеститорите искат правителствата да гарантират обществения интерес, да демонстрират пътя встрани от модела business as usual, да покажат как трябва да стават нещата."