Този въпрос германската обществена медиа "Дойче веле" задава на 12 бивши дисиденти от Източна Европа по повод 20-та годишнина от рухването на комунизма. Отговорите им, преведени на английски, са публикувани в интернет страницата й. Видео материалите се редуват с хронология на събитията през 1989 г.

Българският разказ е представен от основателя на Конфедерацията на труда "Подкрепа" д-р Константин Тренчев и лидера на СДС и първи демократичен президент д-р Желю Желев. "Макар че в България нямаше развито дисидентско движение от типа на полската "Солидарност" и чешката "Харта 77", съпротива срещу комунизма винаги е имало в една или друга степен. Но като малка държава и добре организирана репресивна машина, тези хора и атаките и репресиите срещу тях не получаваха гласност", отбелязва в началото д-р Тренчев. Желев пък си спомня 10 ноември 1989-та и разказва как е научил за свалянето на Тодор Живков и каква е била реакцията сред преподавателската общност в Софийския университет.

Албанската гледна точка е показана от Спартак Нгиела, политически затворник и днешен лидер на партия "Законност и правосъдие", и професора по история и география Неритан Чека, който е основател на първата опозиционна партия в страната - Демократическата. Промените в Чехословакия коментират Петрушка Шустрова, член на опозиционното движение "Харта 77", и някогашният адвокат на политически преследвани и по-късен министър на правосъдието на Словакия Ян Черногорски.

Лидерът на "Солидарност" Лех Валенса и първият не комунистически премиер в Източна Европа Тадеуш Мазовиецки разсъждават за случилото се в Полша. Унгарския отоговор на въпроса "Заслужаваше ли си?" можете да чуете от издателя на нелегалното списание "Бешельо" Ференц Кьошег и архитекта Ласло Райк, основател на Сюза на свободните демократи.

Румънските надежди и заблуди са показани с интервютата на Ана Бландиана, поетеса и есеистка, и дисидента и политически затворник Раду Филипеску.