Русия за Копенхаген: Крайно несполучлива конференция

Руският президент Дмитрий Медведев оцени резултата от конференцията на ООН за климата в Копенхаген като твърде скромен, предаде ИТАР-ТАСС. Впечатленията си от климатичната среща на върха държавният глава изрази пред колегите си от Казахстан, Беларус, Армения, Киргизстан, Таджикистан и Туркемнистан на среща в Алмати, Казахстан.
"Резултати има, но твърде скромни", заяви руският лидер. По думите му работата на форума в Копенхаген е била доста тежка.
"Крайно несполучлива" нарече представител на руското външно министерство конференцията на ООН за климатичните промени в Копенхаген, предаде ИТАР-ТАСС.
"Това бе общо взето крайно несполучлива конференция с финална част, претупана набързо в организационно отношение, отчасти по вина на датското председателство". Това е заявил пред агенцията Олег Шаманов, член на руската делегация, началник на отдела по глобалните проблеми на околната среда в управление "Международни организации" на външното ведомство в Москва.
По думите му, не били достатъчно добре подготвени "нито съдържателните въпроси, нито процедурните аспекти", което предизвикало "безпрецедентно напрежение и драматизъм по време на конференцията". "Участниците не успяха да постигнат съгласие, конференцията не взе решение", коментира обаче процедурата Олег Шаманов.
Това прокарва според него "ясни различия" между страните участнички. "Страните, несъгласни с текста, като Венецуела, Боливия и Саудитска Арабия, не смятат, че са обвързани с него. Текстът, приет за сведение, не е международноправен документ, а само един от политическите ориентири за по-нататъшна дейност", заяви руският дипломат за ИТАР-ТАСС.
Заради разногласията между развитите и развиващите се страни форумът на успя да приеме същинска политическа декларация. Участниците само приеха за сведение текста, предложен от САЩ, Китай, Индия, Южна Африка и Бразилия, без да го подложат на формално гласуване, като изисква процедурата на ООН.
Участниците в конференцията на ООН за климата приеха днес заключителен документ, в който заявяват, че взимат под внимание споразумението, постигнато между лидерите на трийсетина най-големи икономики в света за борба с глобалното затопляне.
Текстът поставя като задача да се ограничи глобалното затопляне до 2 градуса в сравнение с прединдустриалното равнище. За целта се предвижда през следващите три години да бъдат отпуснати 30 милиарда долара. После сумата ще нарасне и до 2020 г. ще достигне 100 милиарда долара. Те ще бъдат насочвани главно за подпомагане на най-уязвимите страни в адаптацията към последиците от климатичните промени.