Вълни цунами, които взеха живота на стотици хиляди във всички държави по крайбрежието на Индийския и Тихия океан. Ураганът "Катрина", който потопи Ню Орлиънс и оголи кризата в гражданската защита на САЩ. Внезапни наводнения, рекордни температури, суша и топящи се ледове...

С многобройните катаклизми през изминалото десетилетие природата напомни на човечеството, че е върховен господар на съдбата му и е способна с лекота да му навреди повече, отколкото то може да си причини с войни и тероризъм.

Междувременно нарасна и увереността, че хората сами са си виновни.

Настъпи звездният час на климатологията – гнездото от дисциплини за климатичните явления, от което всекидневно в света излита огромно количество научна информация. Тя роди две радикални направления – на вярващите в човешката роля в промените и на скептиците, за които няма съмнение, че това е приумица на шайка манипулатори, решили да изкарат пари от нея.

Когато по световни форуми се заговори колко милиарда трябва да дадат богатите на бедните, се роди и твърдението, че се ражда зелен социализъм. Развиващите се страни бяха обвинени, че се опитват в своя полза да организират огромно преразпределение на глобалното богатство по начина, по който го направи арабският свят след петролната криза от 70-те години.

Щом и бизнесът се намеси, нещата станаха наистина сериозни, а не само занимание на екоактивисти и професори. Появиха се въглеродната търговия, въглеродният офсет и калкулаторите, бум в производството на енергия от вятър, слънце и отпадъци, на енергоспестяващи уреди, хибридни и електромобили, промоции на публичния транспорт и велосипедите. Последваха мащабни кампании за "пречистване" на потребителските навици и "позеленяване" на професиите.

Видимостта на замърсяванията, съсипването на ценна природа и човешко здраве накара много компании да започнат да изкупват екологични грехове и да чистят имиджа си. В последните години тази тенденция - на моменти криворазбрана - настигна и България, където стана модно да си зелен и много фирми се втурнаха първо към имиджа.

Зелените енергийни технологиr се развиват в Западна Европа с държавна подкрепа още от петролната криза. Към мотива за независимост от изтока в началото на ХХІ век се добави и климатът. Секторът получи мащабна политическа подкрепа и екологичните електроцентрали се размножиха. До 2003 г. Германия успя да покрие 100 000 покрива на жилищни, административни и бизнес сгради с фотоволтаични модули. Дания стигна дял от 30% на вятърните централи в електромощностите си.

Оказа се, че в някои дни от годината Испания, Португалия и Дания вече произвеждат цялото си електричество от вятър, вода и слънце и дори се налага да спират някои от генераторите, за да не претоварват мрежите си. През 2008 г. Европейският парламент прие директива, с която 27-те държави се ангажираха 1/5 от енергията, консумирана годишно в края на следващото десетилетие, да е възобновяема. Тези енергоизточници навлязоха и в България - в началото с внос на втора ръка ветрогенератори от Германия, а постепенно и с по-сериозни проекти.

Преди да избухне глобалната икономическа криза, в Обединените арабски емирства започна строителството на изцяло нов, "въглеродно неутрален" град – Масдар. Той беше проектиран от студиото на известния британския архитект Норман Фостър. Появата на бъдещия град със сигурност ще се отложи във времето, но когато стане реалност, той ще приютява изследователски центрове за възобновяема енергия и университети, както и щабквартирата на Международната агенция за възобновяема енергия (IRENA).

За някои кризата е нова възможност - през 2009 г. пък консорциум от европейски компании, сред които германските Siemens, Deutsche bank и RWE, обяви старта на друг "фараонски" проект. Desertec ще е гигантски комплекс от слънчеви и вятърни централи в Сахара, разположен върху 17 000 квадратни километра. За проекта трябва да бъдат набрани около 400 милиарда евро частни инвестиции до 2050 г. Идеята е чрез кабели високо напрежение централата да захранва Европа и е изчислено, че ако се построи, тя ще покрива 15% от нуждите на европейските страни от електричество.

Заради климата се заговори и за "ядрен ренесанс" - атомните електроцентрали за разлика от въглищните, петролните и газовите нямат парникови емисии. По шосетата тръгнаха хибридните автомобили. Секторът на енергоспестяващите уреди и технологии разбираемо също избуя. Европейският съюз дори реши да прати Едисоновите крушки с нажежаема жичка в историята, заменяйки ги с енергоспестяващи...

А междувременно човечеството продължи да гази с подковани ботуши и вериги из природата. За последните 10 години само в Амазония е била изсечена естествена гора с площ, по-голяма от България – тази година Бразилия обяви, че е изсякла рекордно малко гора – "само" 7000 квадратни километра.