Почина жената, която е укривала Ане Франк

Последно - тоя дневник на Ане Франк автентичен ли е, или не?

Авторството на тая книга май е най-оспорваното - освен може би това на Библейските Завети...

• 40 12
• Докладване

До коментар [#3] от "F*ck Nazis":

Вие от антифата си приличате с жизнено важните ви кафяви половинки като сиамски близнаци. Тук има един който блива тоталитарни идиотщини достойни за всеки уважаващ се конгрес на КП, пък си се нарича антикомунист. Твоите изливки пък биха зарадвали всяко юбилейно издание на Щюрмер. В антисемитизма обаче, вие червената и кафява плазмодии достигате върховния катарзис, двете души кулминирате в една безмерно воняща червено-кафява клоака!

• 12 21
• Докладване

До коментар [#6] от "plamen":

Ха-ха!
Ален Мак ли си, Пламен ли си, да не търсиш враг с партиен билет случайно? Или пак си дишал метан от някое клекало?

Хлапето със сигурност щеше да вземе Нобел за литерятура или поне Пулицър за тая книга - ако бе доживяло... Това обаче не значи, че един куп декаденти не броят описаното за фикция... Затова и ми беше питането, нищо повече...

• 14 13
• Докладване

Интересно, ма чак пък да го слагат като много важна новиня?! За 99% от българите името на Ане Франк, еле пък на Мип Хейс не говори абсолютно нищичко!

• 32 17
• Докладване

До коментар [#7] от "F*ck Nazis":

Пламенчо е еврейче, затова е най-добре да не му се обръща внимание. А относно автентичността на дневника, прочети тази книга "Фалшивият дневник. Автентичен ли е дневникът на Ане Франк", с автор Робер Форисон - http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=10007

• 31 8
• Докладване

До коментар [#9] от "Варненски":

Това е във "Свят". Кой го е сложил като много важна новина!
Инне вярвам процентите да са 99%. Ако 99% от твоите познати не знаят, то мога да си направя извод, за умствения ти багаж и този на познатите ти...

Сполай..

• 4 13
• Докладване

Stew душице, късно се включваш. Беше в "История на деня" но вече го преместиха от там

• 9 5
• Докладване

Бог да прости старата дама. А е иначе срамно, че в България не са известни факктите около живота на семейство Франк. Съответно въпросът за автентичността на дневника...

• 5 17
• Докладване

А, ето Stwe, новината пак е в "История на деня"! Ей тея хайвани от Дневник май нямат много работа значи

• 6 6
• Докладване

До коментар [#9] от "Варненски":

Ами то българина се интересува кога ще се изкенза. Друго не го еня.

• 7 14
• Докладване

Абе чудя се, нали тези лагери са създадени за систематично убиване на хора в газови камери. Как така Ане Франк е живяла там цели 3 години и накрая е умряла от тиф?

• 17 6
• Докладване

До #17 : Ане Франк е живяла в лагер само няколко месеца. Иначе в лагерите е имало няколко вида затворници - за бързо убиване, за убиване след време и за труд. Както е имало и няколко категории лагери - предимно производствени, например Терезиенщад/Терезин - в северна Чехия, предимно като инквизиция за противници на режима и предимно за избиване - като Аушвиц/Ошвиенчим в Горна Силезия - днес в Полша. Затворниците са се разкарвали от лагер в лагер - според това как са били класифицирани, или от отделение в отделение на един и същи лагер.
Четете бе, поне има документални книги - немците са били прецизни и в това и са останали камари немски документи по темата, страхотно подреден архив.
И за съвецките лагери има, макар руснаците и до сега повечето да го крият.

• 5 17
• Докладване

Поклон !!! Има и човеци.Нека ги помним!

• 1 13
• Докладване

Съществува ли Дневникът?

Съществува изключително голям обем от твърдения и съответните им контрааргументи на отрицателите и техните разобличители. Наред с въпросите за съществуването на газовите камери, броят на жертвите и „Финалното решение”, като политическа воля на нациското правителство, интересен и показателен за цялото движение на отрицателите е въпросът за автентичността на Дневника на Анелист Франк...

Ане Франк е една от най-известните жертви на Холокоста.

Родена на 12 юни 1929 година, Анелис живее за кратко в Франкфурт, откъдето заедно с цялото си семейство заминава през 1933 година за Амстердам – далеч от нацистите, които концентрират все повече политическа власт в ръцете си. През 1940 година Нациска Германия окупира Холандия и започва да затяга хватката около евреите, което принуждава през 1942 семейството на Ане Франк да премине в нелегалност криейки се в тайни стаи в офис-сградата собственост на Ото Франк - баща й, заедно с няколко близки приятели на семейството. С храна и провизиви тайно ги снабдяват няколко служители на Ото Франк. Остават там от 6 юли 1942 година до 4 август 1944 година, когато неизвестен и сега предател ги издава на Гестапо и всички са арестувани и депортирани. Ане Франк и сестра й са откарани в Аувшвиц, където прекарват месец, след което са прехвърлени в Берген-Белсен през ноември. През март 1945 година в лагера избухва епидемия от тиф, вследствие на която умира сестрата на Ане – Маргот, а след няколко дни и самата Ане Франк. Само няколко седмици по-късно британската армия освобождава затворените....

На 12 юни 1942 година за тринадесетия си рожден ден Ане Франк получава пожеланата няколко дни по-рано книжка за автографи. В нея, а после и в други тетрадки и отделни листи, от тогава до 1 август 1944 год. тя пише за себе си, за чувствата си, за случващото се около нея... 8 години по-късно за пръв път е издадена книгата „Ане Франк – дневникът на едно младо момиче”. Следват преводи на английски, немски, италиански ... книгата става една от най-четените в света. В множество държави, включително и България се изучава в училище. Елинър Рузвелт коментира дневника, като „един от най-мъдрите и трогващи разкази за войната”, който е чела. Нелсън Мандела споделя, че по време на дните си в затвора са четяли Дневника и това им е вдъхвало кураж. В статията благодарение на която, ръкописът предизвиква интереса на издателите, датския историк Ян Ромейн заявява: Този на пръв поглед незначителен дневник на дете, този псалм изречен от детски глас изразява цяла ужасна грозота на нацизма, в по-голяма степен от всички доказателства от Нюрнберг взети заедно.”

Безпредметно е да се пише защо тази книга е трън в очите на отрицателите на Холокоста. Съвсем кратко след издаването започват се прокрадват и първите твърдения, че Дневникът на Ане Франк може би е фалшификация. От средата на 70те години на 20 век Дейвид Ървинг нееднократно заявява и подържа тази теза. По повод на това уредникът на Музея на Ане Франк в Амстердам заявява: За много крайно-дясно настроени екстремисти, Ане се е превърнала в преграда. Нейното свидетелство за преследването на евреите и смъртта и в концентрационен лагер препречват пътя за реабилитацията на национал-социализма.

През 1959 година Ото Франк завежда иск срещу Лотар Стиалу – учител и бивш член на Хитлеровата младеж, публикувал материал, в който твърди, че Дневникът е измама. След осъществена съдебна експертиза на записките на Ане Франк съдът установява, че те са автентични. Стиалу се отрича от първоначалните си твърдения и Ото Франк отегля иска.

През 1958 година Симон Визентал – евреин преживял няколколко концлагера и посветил целия си живот в откриване на нацисти-бегълци е предизвикан от група от публиката по време на представяне на „Дневникът на Ане Франк”, която твърдяла, че Ане даже не е съществувала, да открие офицерът арестувал семейството през 1944 година и по този начин да докаже съществуването й. През 1963 година той открива Карл Силдербайер. При последващите разпити Силдербайер открито признава ролята си и идентифицира Ане Франк по снимка, като едно от лицата, които арестувал. Есесовецът разказва всичко в подробности, включително как е опразнил куфар с хартии на пода. Показанията му съвпадат с описанието на събитията дадени по рано от другите свидетели.

През 1976 година Ото Франк завежда друг иск срещу Хайнц Рот от Франкфурт, който публикува материали, че Дневникът е фалшив. Съдията осъжда, че бъдещи публикации от този род ще бъдат наказани с половин милион германски марки глоба и 6 месеца лишаване от свобода.

Полемиките по въпроса достигат връхна точка с ареста на двама нео-нацисти – Ернст Ромер и Едгар Гейс, който са признати за виновни в производството и разпространението на книги, които обявават Дневника на Ане Франк за измама. В това дело, като част от процеса е поискано от Германската криминалистична лаборатория да изследва на какъв вид хартия и какъв вид мастило са били използвани в записките. Заключенията показват, че мастилото е било в употреба по време на войната, но добавят, че част от хвърчащите страници са написани в черен, зелен и син ролер, без никакви допълнителни обяснения. Отрицателите се хващат за това, тъй като този тип химикали не са били разпространени преди края на войната.

През 1986 година Холандската криминалистична лаборатория осъществява още едно задълбочено проучване върху записките. Открити са 2 „хвърчащи” листа, които са написани с ролер. В изданието на книгата от 2003 те са репродуцирани. На практика написаното върху тях е без особено значение за цялостния текст на Дневника, а и почерка, с който са написани се различава лесно и от неспециалист, което подсказва, че лицето, което ги е писало не е имало за цел фалшификация. В последствие немски експерт по почерците наследил професията от майка си, заявява в писмо, че почеркът е неин – листите били оставени в Дневника по време на една от първите експертизи.

След смъртта на Ото Франк през 1980 година, дневникът става собственост на Холандския институт за военна документация, който назначава поредна експертиза на тетрадките и свободните листи. Проверен е почерка, лепилото, хартията, мастилото и т.н. – не са открити никакви противоречие и на 23 март 1990 Хамбургския окръжен съд за пореден път потвърждава неговата автентичност.

Въпреки това, отрицателите на Холокоста продължават упорито да твърдят, че Дневникът е измама. През 1991 година Робърт Фарсън и Зигфрит Вербек публикуват книга озаглавена: Дневникът на Ане Франк : Критичен поглед. В нея се твърди, че Ото Франк е написал дневника, на основание няколко противоречия в него, заради твърдението, че скриването на семейството през войната за толкова време и на такова място е невъзможно, както и заради това, че почеркът и стилът на писане на Ане Франк изобщо не биха могли да бъдат усвоени от тинейджър.

През декември 1993 година, от Музея на Ане Франк завеждат Дело за забраняването на понататъшното разпространение на книгата на Фарсън и Вербек. През декември 1998 Амстердамския апелативен съд постановява забрана за всякакво понататъшно отричане на автентичността на Дневника, включително и чрез печатни издания, под угрозата на глоба от 25 000 гулдена.

• 3 12
• Докладване

До коментар [#6] от "plamen":

Ламби, Ане Франк се издаваше и преиздаваше по време на лошия комунизъм, аз лично съм я чел на български през 70-80 те. Евреите бяха равноправни и превилигеровани членове на соц. обществото. Политбюро на КПСС беше пълно с такива или ако не те поне жените им бяха еврейки като на убиеца на милиони - Горби. Така че за каква червено-кафява коака говориш. Червената коака си беше еврейска. А благодарение на Хитлер пък се пръква държавата Израел. Така че май коаката си е все една и съща, само цветовете се менят.

• 7 4
• Докладване

Четох малко коментари и се убеждавам: Такова племе като комунисти не трябва да има!
Жалки същества са комунистите. Жалки.

пп И ако някой запита къде са комунистите в новината - Нека да прочете други коментари на основните участници!

• 3 8
• Докладване

Благородно дело е извършила Мип Хейс, и нейната награда никой не може да и я отнеме, но едно нещо ми направи впечатление - че е починала в дом за възрастни. Тъй ли не се намери някой неин близък или благодарен потомък на някой от спасените, който да се погрижи за нея в дома й. Сигурно е имала всички необходими грижи в хосписа, но и най-добрият хоспис не е дом.

• 0 10
• Докладване

До коментар [#28] от "skara":

Скара ходи пии една бира за друго не ставаш. Мисловната дейност не ти се отдава.

• 7 3
• Докладване

До коментар [#29] от "Петкова":
А дали у дома щеше да има медсестра и лекар на 2 минути време?
Толкова е в Дом за възрастни!
И у дома ако трябва да имаш само медсестра (не говоря за лекар) за 24 часа знаеш ли какво струва?
Жената не е направила добро за да бъде гледана цял живот!

• 5 4
• Докладване

ламби,ламби,колко си тъп не е за вярване,в такъв момен ме е яд ,че не мога да ти го наламбя в ламбовия ламбарник.............ако искаш да се видиме само намекни ламби

• 3 5
• Докладване

благодарение на хитлер-израел,благодарение на хазарите-българия......да живеят хазарите.....ммм ма те не са ли евреите бе ееееееее ебати историята а ламби

• 4 4
• Докладване

До коментар [#28] от "skara" :

"Такова племе като комунисти не трябва да има!"

Е и ако съм евреин и комунист. Трябва ли да ме има или да ме няма ? Кой си ти да решаваш кое племе да го има и кое да го няма ?
Антисемит - фашист ли си скара? Или си обикновен тъпак ?

• 5 4
• Докладване

госожо петкова,явно нямате представа какви хосписи има по светя

• 1 4
• Докладване

До коментар [#34] от "Евреин комунист":
Да съм казал нещо за евреи?
Гузен нагонен бяга

• 3 4
• Докладване

Достойна жена, която е рискувала живота си, за да помага на укриващите се на таванските помещения семейство на Ане Франк и техни познати. Повечето от коментиращите не са чели дневника на Франк и затова се изказват вулгарно-цинично. Ако го прочете и най-закоравялата от чалга и комунизъм душа ще се покърти от написаното

• 2 8
• Докладване

До коментар [#37] от "jean":
Приятелю, тези чалга-души отдавна са показали, че не четат книги - те само слушат.
И правят нещо само заради облагите - нищо на Ползу роду!

• 3 6
• Докладване

До коментар [#29] от "Петкова":

Тъй ли не се намери някой неин близък или благодарен потомък на някой от спасените, който да се погрижи за нея в дома й.

Уви не се намери. Всички освен Ото Франк /умира 1980г./ загиват "лъжата" Холокост.

• 1 4
• Докладване

До коментар [#32] от "BULdog":

Е то чифут освен за анален секс и педераски изпълнения за друго май не мисли.

• 6 0
• Докладване

До коментар [#33] от "do lambi":

Чел си историята като дявол евангелието. България е имало много преди някакви нещастни хазари да се появят и изчезнат, и още я има въпреки нешастници като теб.

• 4 1
• Докладване

До коментар [#34] от "Евреин комунист":

Симпатизирам на евреите, но си задавам, все пак, въпроса: защо те не помагат активно на хората, които някога пряко са спасявали живота им. Мой приятел ми е разказвал за покъртителното безразличие на евреин, на когото семейството на този мой познат навремето е помагало материално. След време им се наложило да го помолят за услуга и естествено нищо не получили от него. а го направили човек.

• 2 3
• Докладване

До бб,

Не, наистина нямам, а и честно казано не искам да имам. Имам прекрасно семейство и прекрасни деца

• 0 1
• Докладване

До бб,

Не, наистина нямам, а и честно казано не искам да имам. Имам прекрасно семейство и прекрасни деца и предпочитам тяхната компания, а не тази на медицинските сестри.

• 0 0
• Докладване

До коментар [#10] от "VеnRus 2008":

Робер Форисон е всеизвестен негационист, тъпа маймуно.
Но малоумната ти кратуна освен комунисти и фашисти друго не схваща. Идиотка!

• 0 2
• Докладване