Михай Гимпу - изпълняващият длъжността президент на Молдова, рискува да предизвика сериозно напрежение с призива си националният език, използван в републиката, да бъде прекръстен на румънски, предаде Ройтерс.

В бившата съветска република, която е независима от 1991 г., огромната част от населението говори език, практически идентичен с румънския, най-малкото поради факта, че повечето от територията й преди Втората световна война е принадлежала на Румъния.

В конституцията обаче е записано, че националният език е молдовски. Това е направено главно с цел подсилване на държавността в отделилата се от бившия СССР държава. Освен това така се подчертава някакво различие между Молдова и Румъния

Пред телевизионния канал "ProTV-Кишинев" обаче Гимпу заяви, че при подготовката на нова конституция трябва да се запише, че езикът, който се говори в страната, е румънски.

"Трябва да бъдем смели и ясно да покажем своята идентичност (с румънците) и езика, който говорим. Не мога да продължавам старата политика, която е сталинистка и фалшива", каза ръководителят на дясноцентристката Либерална партия, част от четиричленната прозападна коалиция Алианс за европейска интеграция.

Един от партньорите му - Мариан Лупу, обаче заяви пред Ройтерс, че никой в алианса не е давал правомощия на Гимпу да повдига въпроса за членовете от конституцията, засягащи езика. Според него най-добрият начин да се реши този проблем е организирането на референдум.

Гимпу, откровен антикомунист, обяснява пред Ройтерс, че промяната на конституцията ще предложи път за изход от политическата криза в страната и би трябвало основният закон на страната да бъде подложен на референдум на 16 юни.

По проблема с езика и напрежението от последните месеци на президентския мандат на комуниста Владимир Воронин той добавя: "Ние сме съседи с Румъния и братя. Имаме различен дом, но сме братя и не съм щастлив, когато братя се карат."