Американският президент Барак Обама вчера стана 44-ият държавен глава на САЩ, произнесъл първото си обръщение "За състоянието на съюза".

Традиционното за политическата история на Щатите президентско послание обаче невинаги е било това, което е днес - близо едночасова реч, изнасяна пред двете камари на Конгреса в началото на почти всяка година.

Посланието присъства като изискване в американската конституция, но конкретният начин за произнасянето му е избор на самия президент, пише в. "Ню Йорк таймс".

Така например първият държавен глава на САЩ, Джордж Вашингтон, е успял да вмести посланието си към Конгреса и нацията само до 833 думи, или до около 5 мин. Томас Джеферсън (управлявал 1801 - 1809 г.) пък е смятал, че обръщението прекалено много прилича на тронната реч на британските монарси, и предал своето послание в писмен вид.

Това станало обичайната практика за всички следващи американски президенти чак до Удроу Уилсън (1913 - 1921), който отново въвел устното изнасяне на речите. Това обаче се превърнало в норма едва при Франклин Рузвелт (1933 - 1945).

Калвин Куулидж (1923 - 1929) е първият президент на САЩ, чието обръщение било чуто от американците с помощта на радиото. Събитието било предадено на живо по телевизията за пръв път през 1947 г., по време на управлението на Хари Труман (1945 - 1953).

Линдън Джонсън (1963 - 1969) обаче е този, който през 1965 г. действително превръща президентската реч в достояние на широката публика, като я прави вечерно събитие, предавано съответно в най-гледаното време.

През последните няколко десетилетия годишното обръщение на президента се е превърнало в част от живота на САЩ. Някои президенти обаче предпочитат да не произнасят последните речи от мандата си лично и ги предоставят на Конгреса в писмен вид. Така са направили Хари Труман, Дуайт Айзенхауер (1953 - 1961) и Джими Картър (1977 - 1981). През 1956 г., когато Айзенхауер се възстановявал след сърдечен пристъп, той просто записал кратко 7-минутно послание от вилата си във Флорида.

Ричард Никсън (1969 - 1974) през 1973 г. изпраща речта си в напечатан вид, заявявайки, че е казал всичко, което е трябвало, във встъпителната реч за втория си мандат. От управлението на Роналд Рейгън (1981 - 1989) насам президентите обикновено не произнасят обръщение през последните седмици от мандата си. Тази задача се пада на техните приемници, чиито речи обаче не носят формалното название "За състоянието на съюза".

Безспорно, авторът на едни от най-драматичните и запомнящи се подобни послания, е Бил Клинтън (1993 - 2001), и то не само заради ораторските си възможности, отбелязва "Ню Йорк таймс". През 1997 г. речта му съвпада с дългоочакваната развръзка на едно от най-гръмките съдебни дела в съвременната американска история - това срещу футболната звезда О Джей Симпсън. Телевизионните мрежи са принудени да излъчват и двете събития едновременно, разделяйки екрана по средата.

Тези трудности обаче излеждат незначителни в сравнение с драматичните обстоятелства на следващите послания на Клинтън. През 1998 г. той се изправя пред Конгреса само дни след разкриването на извънбрачната му връзка с Моника Люински. Президентът обаче успява да произнесе посланието си без нито веднъж да спомене за разрастващия се скандал, който впоследствие замалко не му струва поста. Година по-късно пък е принуден да държи реч пред конгресмени, току-що гласували за неговия импийчмънт.

Обръщенията на Джордж Буш се оказаха доминирани не от жени, а от военна тематика - през 2002 г. той обяви Ирак за част от "Оста на злото", а през 2007 г. трябваше да признае, че е подценил мащабите на войната там.

На фона на всички тези драматични събития загубата на сенатското место в Масачузетс, която вгорчи първата годишнина на Обама на поста, изглежда направо незначителен проблем, шеговито отбелязва вестникът. И все пак освен него настоящият американски президент и страната му днес са изправени пред достатъчно други трудности: безработица, бюджетен дефицит, липсваща здравна реформа, нестабилна икономика, войни в Ирак и Афганистан... Това са предостатъчно причини Обама и американците да се отнесат сериозно към първото му обръщение "За състоянието на съюза".